Папата за домашното насилие: "почти сатанински проблем"
Ватикан Нюз
„Броят на жените, бити, малтретирани у дома, дори от съпрузите си, е толкова голям. Проблемът за мен е почти сатанински”. Това каза папа Франциск при срещата си в религиозния дом „Санта Марта” във Ватикана, при която разговаря с четирима „невидими“ за обществото, обсъждайки – пред камерите на италианския Canale5– проблемите, свързани с насилието, бедността, последствията от пандемията, живота на затворниците. На срещата, координирана от експерта по ватиканските въпроси Фабио Маркезе Рагона, присъства Джована, майка, останала без работа със семеен живот, изграден от насилие; Мария, бездомница; Мариястела, осемнадесетгодишна скаутка, на която пандемията отнема желанието да се радва; Пиердонато, бивш доживотен затворник, излежал 25 години затвор. На Джована, която пита как да си върне достойнството, папата, след като определи проблема с насилието като „почти сатанински“, отговаря: „Това е унизително, много унизително. Унизително е, когато бащата или майката ударят шамар на детето си, много е унизително и аз винаги казвам, никога не удряй шамар в лицето. Защо? Защото достойнството е лицето. Това е думата, на която искам да се спра, защото зад нея стои твоя въпрос: остава ли достойнството в мен? Какво е моето достойнство след всичко това, какво е достойнството на битите, малтретирани жени? На ум ми едва един образ, влизайки в базиликата отдясно, този на Pieta на Микеланджело, на унизената Девица пред голия си син, разпънат, престъпник в очите на всички, тази майка, която го е отгледала, е напълно унизена. Но тя не е загубила достойнството си и затова гледай на този образ в трудни моменти като твоя на унижение и където се чувства, че се губи достойнство, защото гледайки го той ни дава сила... Гледай към Дева Мария, остани с този образ на смелост“.
Културата на безразличието
На Мария, която пита защо обществото е толкова жестоко към бедните, Франциск казва: „Ти говориш за жестокост, така е, това е най-силният шамар от обществото за вас, пренебрегването на проблемите на другите... Навлизаме в култура на безразличието, където се опитваме да се отдалечим от истинските проблеми, от болката поради липсата на жилище, липсата на работа. Всъщност с тази пандемия проблемите се увеличиха, защото тези, които предлагат пари на заем, чукат на вратата: лихварите. Беден човек, човек в нужда, попада в ръцете на лихварите и губи всичко, защото те не прощават. Това е жестокост към жестокостта! Казвам това, за да привлека вниманието на хората да не бъдат наивни; лихварството не е изход от проблема, лихварството носи нови проблеми“. Папата попита жената дали когато срещне човек в по-лошо положение от нейното, му помага. И след положителния отговор на Мария той добави: „Когато човек изпитва болка, той разбира дълбочината на болката. Опитвай се винаги да гледаш в лицето проблемите, защото ще има някой друг, който е по-зле от теб и има нужда от твоя поглед, за да му помогнеш да продължи напред.
Бог близо до затворниците
Пиердонато пита папата дали има надежда за онзи, който желае промяната. Франциск отговори с думи от Библията: „Надеждата никога не разочарова“. И добави: „Има едно произведение, което много харесвам, което казва обратното: в операта Турандот за надеждата се казва, че тя винаги разочарова. Вместо това аз ти казвам: надеждата никога не разочарова. Бог съществува, не в орбитата, а до теб, защото Божият стил е близост, състрадание и нежност... Бог е с всеки един от затворниците, с всеки човек, който изпада в затруднение... Ти не го казваш, но знаеш в дълбините на сърцето си, че ти е простено и че носиш онази надежда, която не разочарова... Ето защо мога да ти кажа едно нещо: Бог винаги прощава, Бог винаги прощава... Нашата сила е в надеждата на този близък, състрадателен и нежен Бог, нежен като майка. Той самият Го казва и затова ти имаш тази надежда. Благодаря за твоето свидетелство".
Необходимостта от контакт лице в лице
Мариястела разглежда темата за последствията от Covid за младите хора и пита как да се създаде здравословна връзка, съставена от контакт и опит. Папата ѝ отговори: „По време на затварянето, ти е липсвал контакта с приятелите, със семейството, защото не можеше да излизаш и училището беше затворено. Ние се нуждаем се от контакта, контакт лице в лице, но сме изкушавани да се изолираме с други методи, например контакта с мобилния телефон, приятелствата чрез мобилния телефон, липсата на конкретен диалог. От тази ситуация ти научи, че конкретният диалог не може да бъде компенсиран с онлайн диалога, че има нещо повече”. Говорейки за навика на младежите да използват винаги смартфона, Франциск добави: „Ако искате да използвате мобилен телефон, използвайте го, но това не трябва да ви отнема контакта с хората, директния контакт, контакта да ходите заедно на училище, да отидете на разходка, да отидете заедно на кафе, истински контакт, а не виртуален. Защото, ако оставим настрана истинския контакт, ще се окажем без консистенция, винаги онлайн, а на онлайн човекът му липсва нежността“.
Кризата, конфликтът и надеждата
Джована отново взе думата и след като каза, че е загубила всичко в резултат на пандемията, тя попита как е възможно все още да се има надежда. „Covid ни постави всички в криза – отговори папата – един изход от кризата e да се огорчиш, и горчивината често води до самоубийство. С кризата, броят на самоубийствата нарасна толкова много.. Кризата е отворена, конфликтът те затваря, не виждаш изход от конфликта, с твоята борба виждам, че се бориш да излезеш по-добре от кризата , не си се отчаяла и това е страхотно, даваш урок за съпротива, урок за съпротива срещу бедствия ... Ти залагаш на живота и за живота на твоите близки продължавай напред. Не знаеш къде, защото нямаш дом и нямаш работа, не знаеш какво да направиш. Но гледаш напред, излизате по-добре от преди, но не сама. Това е важно: да потърсиш някого, хора, които да те придружават”.
Сърце, отворено за бедните
На Мария, която пита какво може да се направи, за да се отворят сърцата на хората за бедните, Франциск отговаря: „Когато погледнете бедния човек в лицето, сърцето ви се променя, защото е достигнало до „тайнството на бедните“, защото видът на бедния човек те променя. Тази култура на изхвърляне не е само с бедните, с хората в нужда: колко пъти в едно семейство съществува онази реалност на изхвърлянето на старите, изхвърлянето на бабите и дядовците, когато автоматично на определена възраст търсиш старчески дом, за да складираш, твоя старец, баба и дядо. Това е безмилостно. Отхвърля се онова, което не се харесва, и това също понякога се случва началото на живота: много пъти идва син и се казва : „Но не, нека го изпратим на подателя, защото това е проблем за нас“. И така е обществото, когато се разболее, започва да изхвърля бедните. Но трябва да се борим с това”.
Пренаселеност в затворите
Пиердонато пита как могат да се изцелят раните на затворниците, които са станали още по-самотни по време на пандемия „Пандемията прави това, оставя те сам – обясни Франциск – Но съществува също проблемът с пренаселеността в затворите: пренаселеността със сигурност е една стена и не е човешко! Всяка присъда за извършено престъпление трябва да има надежда, прозорец. Затвор без прозорец е грешно, това е стена. Килия без прозорец не е добре. Не е задължително физически прозорец, а екзистенциален прозорец, духовен прозорец. Да мога да кажа: „Знам, че ще изляза, знам, че мога да направя това или онова“. Ето защо Църквата е против смъртното наказание, защото в смъртта няма прозорец, няма надежда, затваря се един живот. От другата страна има надежда, но я няма тук. Ето защо затворът трябва да има прозорец”. След това папата разказа за преживяното от един невярващ затворник, който работел с дърво. Един посетител го посъветвал да прочете Евангелието. „Той получава едно Евангелието и започва да чете няколко откъса. „В сърцето ми (каза той, изд) нещо се случи, тази стена пред мен падна, отвори се“ и тъй като беше добър дърводелец, направи това (папата показва дървената скулптура, направена от затворника, изд.), и ми каза: „Това е моето преживяване, откакто срещнах Исус“. Това беше направено от един затворник, който видя, че с Исус стената пада и има прозорец на живот”.
Връзката с Бог е поставена на изпитание
Отново обръщайки се към папата, Мариястела попита как може на нейната възраст да има връзка с Бог и да я поддържа. „По време на затварянето заради Covid всичко е под изпитание, дори връзката с Бог... връзката с Бог не е нещо линейно, което винаги върви добре, връзката с Бог има кризи като всяка любовна връзка в семейството... Вземи Евангелието, в същото Евангелие Божието слово ще ти помогне; Страхувам се – сподели папата - от проповедници, които искат да изцелят живота в криза с думи, думи, думи. Животът в криза се изцелява с близост, състрадание, нежност. С Божият стил. Евангелието ти дава това. На някои може да изглежда малко странно, но ако ти ми кажеш „Отче, грях ли е да се гневя на Бог? Казвайки: Господи, не те разбирам“... Това е начин на молитва! Толкова пъти се ядосваме на татко, на мама. Децата се ядосват на родителите си, защото искат повече внимание. Не се страхувай ако се ядосаш на Бог, трябва да имаш свободата на детето пред Бог. Когато се ядосваш на татко и мама не е добре, но знаеш, че татко и мама те обичат; ядосваш се на Бог, защото това или онова не работи, но знаеш, че Той те обича и не се страхува, защото е баща и знае как можем да реагираме ние, които всички сме деца пред Бог. Трябва да имаш смелостта да кажеш на Господ всички чувства, които те спохождат. Евангелие в ръка и умиротворено сърце”.
Пожеланията на Франциск
Накрая папата се обърна директно към зрителите и попита: Какво мислите за Рождество Христово? Мислите, че трябва да излезете и да купите това или онова... Добре, но какво е Рождество Христово? Дървото ли е? Статуята на Младенеца с жената и мъжа до него? Да, това е Исус, това е раждането на Исус, спрете за малко и помислете за Рождество Христово, като за послание на мир. Пожелавам ви Рождество с Исус, истинско Рождество. Това означава ли, че не можем да ядем? Не можем ли да се забавляваме? Не, празнувайте, яжте всичко, но го правете с Исус, тоест с мир в сърцето си. И на всички, които ме слушате, пожелавам Весело Рождество Христово. Празнувайте, давайте подаръци, но не забравяйте за Исус. Рождество е Исус, който идва, Исус, който идва да докосне сърцето ви, Исус, който идва, за да докосне семейството ви, който идва при вас, в дома ви, в сърцето ви, в живота ви. Лесно е да се живее с Исус, Той е много уважителен, но не го забравяйте. Весело Рождество Христово на всички. И се молете за мен!"
