Папата на Бъдни вечер: Младенецът Исус обединява всички
Фауста Сперанца – Светла Чалъкова - Ватикана
„Днес всичко се преобръща“: това каза папа Франциск в проповедта на литургията за Бъдни вечер, която отслужи в базиликата „Свети Петър“: „Бог не търси сила и власт, Той иска нежност и вътрешна семплота“.
„Бог не язди величието, а слиза в малкостта. Малкостта е начинът, по който Той избра да достигне до нас, да докосне сърцата ни, да ни спаси и да ни върне към това, което има значение“.
Предизвикателството на Рождество Христово
„Бог се разкрива, но хората не Го разбират“, каза Франциск, призовавайки всички към дълбок размисъл:
„Исус е роден, за да служи, а ние прекарваме годините в преследване на успеха. Той стана малък в очите на света, а ние продължаваме да търсим величие според света, може би дори в Негово име. Бог се понижи, а ние искаме да се качим на пиедестала. Всевишният показа смирение, а ние претендираме показността. Бог отива да търси пастирите, невидимите, а ние търсим видимостта.
Бог „идва в малкия свят“. „Неговото величие се предлага в малкостта“: това е, което папата определи като „контраст“, на който „Евангелието настоява“:
„Този, който прегръща вселената, има нужда да бъде държан в ръцете. Този, който е направил слънцето, трябва да бъде стоплен. Самата нежност има нужда от милувки. Безкрайната любов има мъничко сърце, което тупти леко. Вечното Слово е бебе, тоест неспособно да говори. Хлябът на живота трябва да се храни. Създателят на света е бездомен“.
Какво е малкостта
Франциск говори за благодатта на малкостта, обяснявайки какво означава тя на практика: „вярвайки, че Бог иска да влезе в малките неща от нашия живот, Той иска да живее в ежедневните реалности, простите жестове, които правим у дома, в семейството, в училище, на работата“. Трябва да се открои едно съзнание, пълно с надежда: именно в нашия обикновен живот Бог иска да постигне необикновени неща. Оттук и поканата:
„Затова, нека оставим зад гърба си съжаленията за величието, което нямаме. Да се отречем от оплакванията и намръщените лица, от алчността, която ни оставя неудовлетворени!“.
Папата каза още: „Исус не желае да дойде само в малките неща от нашия живот, но и в нашата малкост: в нашето чувство на слабост, крехкост, неадекватност, може би дори погрешност“. Ето защо Франциск припомни, посланието, което Бог ни остави в тази специална нощ:
„Твоята малкост не ме плаши, твоите слабости не ме тревожат”.
„Сестро, братко, ако, както във Витлеем, тъмнината на нощта те заобикаля, ако чувстваш студено безразличие около себе си, ако раните, които носиш в себе си, викат: „Ти нищо не струваш, нямаш никакво значение, никога няма да си обичан, както искаш“, тази нощ Бог отговаря. Тази нощ Той ти казва: „Обичам те такъв, какъвто си“.
Пастирите, обикновени работници
Исус при раждането е заобиколен от малките, от бедните, от овчарите, които – припомни папата –„бяха там, за да работят, защото бяха бедни и животът им нямаше разписание, а зависеше от стадото“.
Стига повече смъртни случаи на работното място
Оттук папата отправи силен призив за достойнството на труда:
„Бог идва тази нощ, за да изпълни с достойнство трудността на работата. Напомня ни колко е важно да се придаде достойнство на човека с работата, но и да се придаде достойнство на работата на човека, защото човекът е господар, а не роб на работата. В деня на живота повтаряме: стига повече смъртни случаи на работното място! И нека се ангажираме с това“.
Истината, която не трябва да се забравя
Исус е роден там, близо до тях, близо до забравените от перифериите. Идва там, където достойнството на човека е поставено на изпитание. Той идва да облагороди изключените и се разкрива преди всичко пред тях: не на културни и важни личности, а на бедни хора, които работиха.
Безразличието
„Приемането на малкостта – добави папата –означава още едно нещо: да прегърнеш Исус в днешните малки”. Те са най-подобни на Исус, роден беден и „именно в тях Той иска да бъде почитан“.
„В тази нощ на любов ни обзема един страх: да нараним Божията любов, да я нараним чрез презирането на бедните с нашето безразличие. Те са тези, които Исус обича най-много, и които един ден ще ни приветстват в рая. Един поет пише: „Който не е намерил рая тук долу, ще го пропусне там, горе“ (Е. Дикинсън, Стихотворения, P96-17). Нека не губим от поглед небето, нека се погрижим за Исус сега, като го милваме в нуждаещите се, защото Той се идентифицира в тях“.
Обикновените и ерудираните, заедно по синодалния път
Както и в яслите на Исус, и днес в синодалния път са призовани обикновените и ерудираните хора. Разширявайки погледа си от яслите на Исус, човек вижда Мъдреците, в своеобразно поклонничество, да се преклонят на Господ. „Около Исус – потвърди Франциск – всичко се събира в единство: там са не само последните, пастирите, но и ерудираните и богатите, Мъдреците”. Във Витлеем бедните и богатите са заедно, тези, които се прекланят, като Мъдреците, и тези, които работят като Пастирите. Франциск обясни че „всичко се събира, когато Исус е в центъра, но уточни: „не нашите идеи за Исус, а Той, Живия”. Следователно с поглед към Мъдреците, насърчението на папата е да се „завърнем във Витлеем“:
„Нека погледнем към Мъдреците, които се скитат и като Синодална църква, на път, да отидем във Витлеем, където ще намерим Бог в човека и човек в Бог; където Господ е на първо място и Му се прекланят; където последните заемат най-близкото до Него място; където пастирите и Мъдреците стоят заедно в братство, по-силно от всяка класификация. Нека Бог ни дари да бъдем бедна и братска Църква, която е способна да се прекланя. Това е същественото. Нека се върнем във Витлеем“.
„Животът е поклонничество“, каза Франциск, подчертавайки, че на Бъдни вечер се запалва светлината, която „никой никога няма да угаси“.
Тайната на идването на Исус
Папа Франциск цитира Евангелието от Лука: „През нощта се запалва светлина. Явява се ангел, Господнята слава обгръща пастирите и накрая идва чаканото от векове известие: „Днес за вас се роди Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2, 11). „Това – подчерта Франциск - което ангелът добавя, е изненадващо“: „Това е знакът за вас: ще намерите Младенец, увит в пелени, лежащ в ясли“. Това е всичко: „Едно дете в крайна бедност, положено в ясли. Няма вече светлини, сияние, ангелски хорове. Само едно дете“. Папата припомни, че Евангелието разказва за раждането на Исус, започвайки с Цезар Август, който е наредил да се направи преброяване на цялата земя: това показва първия император в неговото величие. Но веднага след това ни завежда във Витлеем, където няма нищо велико: само едно бедно бебе, увито в пелени, с пастири около него. Там е Бог, в малкостта. Това е Божия дар“. Ето защо – насърчи накрая папата – „нека се оставим да бъдем обгърнати от това скандално изумление“.
