Папата в Гърция и Кипър: по стъпките на Йоан Павел II и Бенедикт ХVI
Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана
Остров Кипър е земята на свети Варнава, роден в Пафос и завърнал се на това място за възвестяването на Пасхата на Господ Исус. Според източната традиция, островът се е превърнал в новата родина на Лазар, възкресен от Исус и след това преместил се в Кипър, за да стане епископ на древния Ситиум (днес Ларнака). В Гърция апостолът на езичниците, свети Павел, е остави незаличими следи. Филипи е първото евангелизирано място в Европа и именно тръгвайки от Гърция, християнството се разпространява в целия европейски континент. „И така, като отплавахме от Троада, ние се отправихме направо към Самотраки и на следващия ден към Несполи, а оттук за Филипи (Деяния, 16, 11-12)“
От 2 до 6 декември папа Франциск отива в Кипър и Гърция, страни на кръстопът между Изтока и Запада, за да утвърди във вярата, да утеши и окуражи местните общности. Етапите на апостолическото пътуване са: Никозия, Ларнака, Атина и остров Лесбос, който папата посети още през 2016 г., когато се срещна с мигранти и бежанци в лагера „Мория“. Тези земи, където в началото на християнството оставиха следа апостолите Варнава и Павел, бяха посетени и от Йоан Павел II и Бенедикт XVI, отишли там като поклонници.
Пътуването на папа Войтила в Гърция
През 2001 г., Гърция е първият етап на юбилейното поклонение на Йоан Павел II по стъпките на Свети Павел. В тържествената церемония по посрещането, папата бе подчертал, че „инкултурирането на Евангелието в гръцкия свят остава пример за всяка инкултурация“. След това Войтила се срещна с тогавашния архиепископ на Атина и цяла Гърция, Негово Блаженство Христодул. Полският папа поиска прошка за раните, свързани с драматични страници от историята, като подлагането на грабеж на Константинопол през 1204 г.
Очевидно е необходим освобождаващ процес на пречистване на паметта. За миналите и настоящите случаи, в които синове и дъщери на Католическата църква са съгрешили с действия или бездействия срещу своите православни братя и сестри, нека Господ ни даде прошката, която молим от Него! Някои спомени са особено болезнени, а някои събития от далечното минало са оставили дълбоки рани в умовете и сърцата на хората днес. Имам предвид катастрофалното разграбване на имперския град Константинопол, който дълго време е бил бастион на християнството на Изток. Трагично е, че грабителите, които бяха решили да гарантират на християните свободен достъп до Светите земи, след това се обърнаха срещу своите братя по вяра.
Вдъхновени от Свети Павел
Посещавайки катедралата „Свети Дионисий Аеропагит“ в Атина, Йоан Павел II припомни, че този светец „бе един от първите гърци, които, слушайки проповедта на Павел за възкресението, се обърнаха във вярата“. „Нека всички вие да можете да приемете тази тайна на спасението, да я изживявате и да бъдете нейни свидетели с братята си”. От гръцката столица след това отекнаха думите на свети Павел от прочутото слово на Ареопагит, цитирани в Деянията на апостолите. На това място, където проповядва Апостолът на езичниците, бе прочетена „Съвместната декларация за християнските корени на Европа“ – на гръцки език от един православен прелат и на английски език – от кардинал Анджело Содано.
Нека благодарим на Бог за нашата среща и за взаимното общуване в този прославен град Атина, Първопрестолно седалище на Апостолската православна църква на Гърция. Нека повторим с един само глас и едно сърце думите на Апостола на езичниците: „Насърчавам ви, братя, от името на нашия Господ Исус Христос, да бъдете всички единодушни в говоренето, за да няма разделения между вас, а да бъдете в съвършено единение на мисъл и намерения"...
Вечерта на 4 май, Негово Блаженство Христодул и други митрополити – членове на Светия Синод на Гръцката православна църква, посетиха папата в Апостолическата нунциатура в Атина. При приключване на срещата бе и неочакваното предложение на Йоан Павел II към Христодул: „Можем ли да кажем „Отче наш“ на гръцки?“. „Да, Свети Отче“, беше отговорът. Заедно, на гръцки език, те произнесоха молитвата, на която Исус ни научи.
Да свидетелстваме в съвременните ареопази
В заключителния момент от апостолическото пътуване до гръцката земя, Папата отслужи Света литургия в Спортния дворец на Олимпийския център в Атина. „Да си припомним живота и дейността на Павел в Атина – потвърди папа Войтила – означава да бъдем призовани да възвестяваме Евангелието по краищата на земята”. „По примера на Свети Павел и на първите общности, спешно се налага да се създадат възможности за диалог с нашите съвременници, особено на местата, където е заложено бъдещето на човека и човечеството, така че вземаните решения да не се ръководят единствено от политически и икономически интереси, които пренебрегват достойнството на хората и произтичащите от него нужди. Ареопазите, които днес насърчават свидетелството на християните, са многобройни”. По време на проповедта си, полският папа припомни и плодотворния диалог между християнската вяра и философията:
Вашата страна се ползва с далечна традиция на мъдрост и хуманизъм. Още от началото на християнството, философите се ангажираха да „покажат връзката между разума и религията... Това дело на философите и на първите християнски апологети ни позволява да започнем, следвайки Свети Павел и неговата реч в Атина, ползотворен диалог между християнската вяра и философията.
Сред болките и надеждите на Кипър
Другата страна от 35-то апостолическо пътуване на папа Франциск, е Кипър. За втори път глава на римокатолическата църква посещава този остров. За да проследим първото посещение на епископ на Рим в Кипър, трябва да се върнем към 2010 г., към апостолическото пътуване на Бенедикт XVI, проведено от 4 до 6 юни същата година. Следвайки стъпките на отците във вярата, светите Павел и Варнава, почетният папа пристигна в Кипър като поклонник, за да утвърди католиците във вярата и да връчи Instrumentum laboris (работния документ) предвид Специалната асамблея за Близкия изток на Синода на Епископите, проведена през октомври 2010 г. По време на церемонията по посрещането на международното летище в Пафос, позовавайки се на разделянето на остров Кипър на две части, Бенедикт XVI изрази пожелание за Кипър, което се отнася и до настоящето на този остров:
Нека любовта към вашата родина и вашите семейства, и желанието да живеете в хармония с вашите съседи, под милостивата защита на Всемогъщия Бог, да ви вдъхновяват за търпеливо разрешаване на проблемите, които все още споделяте с международната общност за бъдещето на вашия остров.
Между икуменически срещи и въжделения за мир
Единството на християните бе една от централните теми на пътуването на Бенедикт XVI в Кипър. По време на икуменическото честване на 4 юни 2010 г., в археологическата зона на църквата Агия Кириаки Хрисополитиса, папата припомни, че „църковното общение в апостолската вяра е едновременно дар и призив за мисия“. „Единството на всички Христови ученици – добави той – е дар, който трябва да бъде измолен от Отца, с надеждата, че ще укрепи свидетелството на Евангелието в днешния свят”. На следващата среща, обръщайки се към гражданските власти, Бенедикт XVI заяви: „Когато политиките, които подкрепяме, се прилагат в хармония с естествения закон на нашето общо човечество, тогава нашите действия стават по-обосновани и водят до атмосфера на разбирателство, справедливост и мир". На следващия ден, 5 юни 2010 г., над 1500 души, като представители на всички кипърски католици в техните компоненти - маронитски, арменски и латински, посрещнаха Бенедикт XVI в радостна атмосфера, белязана и от песните на някои деца, на спортното игрище на Основно училище Свети Марон.
Само чрез търпелива работа на взаимно доверие може да се преодолее тежестта на миналото, а политическите и културните различия между народите могат да станат причина да се работи за по-голямо разбиране. Призовавам ви да помогнете за създаването на това взаимно доверие между християни и нехристияни, като основа за изграждане на траен мир и хармония между народите с различни религии, политически принципи и културни устои.
Връчване на документа Instrumentum Laboris
На 5 юни 2010 г., по време на срещата си с православния архиепископ на Кипър Хризостом II, Бенедикт XVI изрази пожелание: да можем да „възстановим пълното и видимо общение между църквите на Изтока и Запада“. На следващия ден, 6 юни 2010 г., като предстоятелства литургията по повод публикуването на Instrumentum laboris на специалната асамблея за Близкия изток на Синода на епископите, папата припомни:
Ние сме призовани да преодолеем различията си, да донесем мир и помирение там, където има конфликти, да предложим на света послание на надежда. Призовани сме да насочим вниманието си към нуждаещите се, споделяйки щедро земните си блага с тези, които имат по-малко късмет от нас. Призовани сме и да възвестяваме непрестанно смъртта и възкресението на Господ, докато Той дойде.
