Нов вик на папата срещу съвременното робство

Салваторе Чернунцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

В присъствието на директорите на „Scholas Occurrentes“ Хосе Мария дел Корал и Енрике Палмейро, заобиколени от млади хора на възраст между 16 и 27 години от около петдесет страни, папата отговори на зададени въпроси и отправи насърчение:

„Трябва да отворим сърцата си за живота на бежанците, те не са хора,  дошли в друга страна с цел туризъм, нито хора, дошли по търговски причини, те са избягали, за да могат да живеят и рискуват живота си, за да живеят“.

Мисъл, отправени към жените, третирани като стока

В деня, в който се отбелязва Международния ден за борба с насилието срещу жените, папа Франциск отправи мисъл към многото момичета, майки, съпруги, сестри, третирани като стока.

Днес животът на бежанеца е много труден. Проучих и видях какво се случва на либийския бряг с тези, които се връщат обратно, с тези, които след това са хванати от мафиите, които ги експлоатират, измъчват, продават жените. Вие, които сте жени, можете да си представите какво означава да сте продавани като стока, това се случва днес с момичета като вас, с млади майки.

Братя и сестри, а не числа

„Бежанците, които рискуват живота си, като бягат и рискуват живота си в Средиземно море, в Егейско море, в Атлантическия океан по пътя за Канарските острови, тези бежанци имат само една фикс-идея, да излязат, да излязат, да излязат от страната си“, посочи още Франциск, като призова да погледнем на проблема от човешка гледна точка: „Когато говорим за бежанци, ние не говорим за числа, ние говорим за нашите братя и сестри, на които се е наложило да избягат и някои от тях не са успели, и бяха отведени в тези концентрационни лагери, които съществуват, и говоря за либийското крайбрежие“, за трафикантите, тези, които ги качват на лодките и след това ги вземат обратно, когато бъдат връщани.

Не бъдете „културно затворени“

„Срещал съм се с много бежанци, които са ми разказвали колко време им е било необходимо, за да стигна до Европа, години, две или три години, бягайки и вървейки“, отбеляза папата. „Животът на бежанеца е живот на улицата, но не на твоята улица, не на улицата на твоя град, а на улицата на живота, където те игнорират, тъпчат, третират като нищожество“.

Затова папата насърчи младите хора „да бъдат благодарни за живота“, който имат, затова, че не са принудени да избягат от родината си. Но папата предупреди да бъдат внимателни, „да не стават затворници в собствената си родина, да не стават културно затворени”.

„Научете се да бягате от затворите, състоящи се от вече определените социални навици, социално коректни. Понякога те ви затварят с начин на поведение, което ви прави горделиви,  което ви пречи да чувате, което ви пречи да чувствате. Бежанецът бяга, защото има чувства, чувство за свобода, чувство за справедливост, има чувства".

Способността да се  срещаме

Папа Франциск размишлява и върху понятието за общност. Реалност, каза той, която се поддържа жива със „способността да се срещаме".

Когато загубим тази способност да се срещнем с другия, ние закостеняваме, тоест закостенява душата, закостенява сърцето и изпадаме в това, което е социална коректност, която се състои в тези високомерни или закоравели жестове, без ценно своеобразие. А когато липсва своеобразие, то е като да утолите жаждата си с дестилирана вода, опитайте, няма вкус

Викове за помощ

Папата посочи, че разбира се, понякога реагираме срещу някого и срещу нещо, и в крайна сметка „заставаме от другата страна“ и ставаме „анфан терибъл“, но това „е вик за помощ“

Когато видите дете, което хитрува, което върви в обратната посока, това е така, защото по някакъв начин иска да привлече вниманието (не винаги в лошия смисъл на думата), то иска помощ от общество, което има празно лице, бяло лице, политически коректно, всички еднакви, еднакви външно, но къде е вашето сърце?

От петте континента

Думите на папа Франциск слушаха много момчета и момичета, дошли от пет континента и принадлежащи към различни религии и различен социално-икономически контекст: както бежанци, така и студенти от престижни университети, или млади хора, които, ако не беше тази инициатива, щяха да бъдат изключени от образователната система. До 28 ноември те ще споделят присъствено различния си житейски опит, преживян досега по време на пандемията и уроците, научени в техните общности. Петдесет от тези млади хора ще започнат година на хуманитарна и политическа подготовка, вдъхновена от енцикликата Fratelli tutti, с цел да се даде отговор, който да бъде в крак с времето и включващ географските и социалните периферии.