ПАПА

Генерална аудиенция: да вървим в Духа е кротост, търпение, молитва и близост

На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“ Франциск продължи цикъла от беседи посветени на Посланието на свети Павел до Галатяните и припомни, че Бог „винаги е по-силен от нашата съпротива и по-голям от нашите грехове“: когато поправяме един брат – каза папата - най-важното от всичко е любовта

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

„Да вярваш в Исус означава да го следваш, да го следваш по неговия път, както направиха първите ученици. И в същото време означава да избягваш противоположния път, този на егоизма”. Това бе един от акцентите в катехизисната беседа на папа Франциск на генералната аудиенция, който се спря на онова „вървене според Светия Дух“, което апостол Павел препоръчва в своето Послание до Галатяните, предупреждавайки ги, че по този начин няма да бъдат подтиквани „да задоволяват желанията на плътта“. Това е „прекрасно, но и изморително пътуване - продължи папата – то е подобно на дълъг преход по високите планини: очарователно е, дестинацията ни привлича, но изисква много усилия и упоритост“.

Бог е по-велик от нашите грехове

Движейки се под ръководството на Светия Дух - каза Франциск - ние не се спираме при първите трудности, защото Той ни помага да се доверим на „силата, която идва от свише“:

„Следвайки този път, християнинът придобива положителна визия за живота. Това не означава, че злото, което присъства в света, е изчезнало или, че са изчезнали негативните импулси на егоизма и гордостта; това по-скоро означава да вярваме, че Бог винаги е по-силен от нашата съпротива и по-голям от нашите грехове. И това е важно: винаги да вярваме, че Бог е по-велик. По-голям от нашата съпротива, по-голям от нашите грехове“.

Да вървим заедно с общността

Апостол Павел приканва християнската общност да върви по този път, но смята, че увещанието да позволим да бъдем водени от Духа е необходимо и за него самия. „Не казва: „Аз съм шефът, вие сте другите“. Павел знае, че все още не е постигнал целта си и иска да върви заедно с всички, като пръв дава пример.

„Колко е красиво, когато намерим пастири, които вървят с хората, които не се откъсват; „Не, аз съм по-важен, аз съм пастир. „Аз съм свещеник“, „Аз съм епископ“, с вдигнат нос. Не: пастири, които вървят с хората. Да вървим според Духа – каза папата - не е само индивидуално действие, но и на цялата общност и това е същевременно вълнуващо и предизвикателно“.

„Желанията на плътта“, „изкушенията“, които всички имаме - завист, предразсъдъци, лицемерие, негодувание – все още ги има и прибягването до строгите наредби може да бъде лесно изкушение, и правейки това, човек ще остави пътя на свободата и вместо да се изкачи до върха, ще се върне обратно надолу.

Да поправяме с кротост брата, който греши

Посочен от Духа е пътят, където благодатта и милосърдието намират своето място. Апостолът увещава християните „всеки един да поеме трудностите на другия“ и да проявява кротост с този, който греши, бдейки над себе си, за да не изпадне по същия начин в заблуда. „Отношение, което е съвсем различно от бърборенето и не е според Духа“, отбелязва папата. И когато се изкушаваме да съдим погрешно другите – продължи той – трябва преди всичко да разсъждаваме върху собствената си крехкост“:

„Колко лесно е да критикуваш другите! Но има хора, които изглежда са се дипломирали по бърборене. Всеки ден критикуват другите. Но виж себе си! Добре е да се запитаме какво ни кара да поправяме брата или сестрата и дали по някакъв начин не сме съотговорни за неговата грешка. Светият Дух, освен че ни дава дара на кротостта, ни кани към солидарността, да носим бремето на другите. Колко тежести има в живота на човек: болест, липса на работа, самота, болка...! И колко други изпитания изискват близостта и любовта на братята!“.

Каквото и да правиш, винаги обичай

За братската поправка Франциск припомни и думите на свети Августин, който препоръчва кротост и вътрешна любов дори в случаите, когато е необходимо да се повиши глас. „Независимо дали насърчаваш, дали се показваш като баща, укоряваш или си строг, обичай“, пише светецът от Ипона.

„Върховното правило на братската поправка е любовта: да желаем доброто на нашите братя и сестри. (...) Но също и да толерираме проблемите на другите, недостатъците на другите мълчаливо в молитвата и след това да намерим правилния начин да им помогнем да се поправят. И това не е лесно. Най-лесният начин е бърборенето. Да оклеветим другия, сякаш аз съм перфектен. Това не трябва да се прави. Нужни са кротост, търпение, молитва, близост“.