Генерална аудиенция: присъствието на Светия Дух ни прави свободни

Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Ватикана

„Свободни“ християни, а „не привързани към миналото в лошия смисъл на думата или приковани към практики. Християните преди всичко са ентусиасти, за да се противопоставят на онази „умора“, която понякога ни връхлита и ни пречи да правим добро. Това е, което Бог иска от нас“. С тези думи папа Франциск завърши, на днешната генерална аудиенция във ватиканската аула „Павел“ VІ, цикъла от катехизисни беседи посветени на Посланието на свети Павел до Галатяните. Текст, в който свети Павел говори „като евангелизатор, като богослов и като пастир; с който успява да даде глас на Божието мълчание. Неговите най-оригинални интуиции ни помагат да открием шокиращата новост, съдържаща се в откровението на Исус Христос“, каза Франциск.

Христовата свобода, едно от най-красивите неща

И именно, размишлявайки над смелостта – парезията – на апостола, Франциск прикани всички вярващи към „свободата“. Свободата според Христос, която следователно не е „свободия, разкрепостяване“. Свободата според Христос – каза той – „е едно от най-красивите неща“:

„Павел никога не е мислил за християнство с иренични черти, лишено от ефективност и енергия, напротив. Той защити донесената от Христос свобода със страст, която и до днес трогва, особено ако си помислим за страданията и самотата, които трябваше да преживее“.

„Апостолът на езичниците – подчерта папата – бе наясно с рисковете, които носи християнската свобода, но не омаловажи последствията. Той подчерта с парезия, тоест със смелост и откровеност, пред вярващите, че свободата по никакъв начин не е еднаква на свободията, на разпуснатостта, нито води до форми на самонадеяна самодостатъчност“.

Изкушението да се върнем назад

Това е визия, която не позволява на човек да изпадне обратно в робството на греха. „Но изкушението винаги е да се върнеш назад”, констатира папата, който продължи импровизирайки:

„Едно определение за християните, което намираме в Писанието, казва, че ние християните не сме хора, които се връщат назад. Това е хубаво определение. Но изкушението е да се върнем, за да бъдем по-сигурни. И в такъв случай е връщане само към Закона, пренебрегвайки новия живот на Духа“.

Но Павел ни учи, че „истинският Закон има своята пълнота в този живот на Духа, който Исус ни е дал“. И този „живот на Духа“ може да се живее само в свободата: „Християнска свобода. И това е едно от най-красивите неща. Най-красивото“.

Ентусиазъм и умора

Ето защо, в края на това пътуване с Посланието на свети Павел до Галатяните, във всеки християнин може да се роди „двойно поведение“. От една страна, „ентусиазъм“: „Чувстваме се подтикнати незабавно да тръгнем по пътя на свободата, да ходим според Духа“, отбелязва папата. От друга „сме наясно с нашите ограничения, защото всеки ден се докосваме с ръка до трудността да бъдем послушни на Духа, да подкрепяме благотворното му действие”. В тези случаи може да се появи „умора, която забавя ентусиазма“.

Съветът на свети Августин

Но свети Августин е този, - каза папата - който ни подсказва как да реагираме в тази ситуация, припомняйки евангелския епизод с лодката в бурното Галилейско езеро. Какво направиха учениците тогава? „Събуждат Христос“. Това трябва да правим и ние във време на трудности, каза Франциск:

„Събуди Христос, който спи, а ти си в бурята; Той е присъстващ. Единственото, което можем да направим в лошите моменти е да събудим Христос, който е вътре в нас, но спи както в лодката. Именно това. Трябва да събудим Христос в сърцата си и само тогава ще можем да съзерцаваме нещата с неговия поглед, защото Той вижда отвъд бурята. През спокойния му поглед можем да видим панорама, която, сами, дори не е възможно да съзрем“.

Да не се уморяваме да правим добро

В това „взискателно, но завладяващо“ пътуване свети Павел ни напомня, че не можем да си позволим никаква умора във вършенето на добро. „Не се уморявайте да правите добро - отбеляза папа Франциск - трябва да вярваме, че Духът винаги идва да помогне на нашата слабост и ни дава подкрепата, от която се нуждаем. Затова нека се научим да призоваваме Светия Дух по-често!“, призова той.

„Но как се призовава Светият Дух?, може да запита някой. Знам как да се моля на Отца, с Отче наш; Знам как да се моля на Дева Мария с Ave Maria; Знам как да се моля на Исус с Молитвата на раните, но Духът... Коя е молитвата на Светия Дух?“. Молитвата към Светия Дух е спонтанна: тя трябва да идва от сърцето ви. Трябва да Го молиш в моменти на затруднение с думите: „Ела, Свети Душе“. Ключовата дума е „ела“. Ела ти. Но трябва да го кажеш с езика си, с думите си. Ела, защото съм в затруднение, ела, защото съм в мрак, в тъмнина; ела, защото не знам какво да правя; ела, защото съм на път да падна. Ела. Ела. Това е словото на Духа. Повикай Духа. Нека се научим да призоваваме Святия Дух по-често”.

Да не се привързваме към миналото

Сърцевината на молитвата е "ела", както Дева Мария, която заедно с апостолите се моли в горницата в дните, когато Исус се възнесе на небето: "Ела, нека дойде Духът". „Ще ни от полза да молим често този молитва“, настоява папата, защото с присъствието на Духа „пазим свободата. Ще бъдем свободни, свободни християни, не привързани към миналото в лошия смисъл на думата, не приковани към практики. Християнската свобода, е това, което ни прави зрели, а това ни води до радостта, до истинската радост“.

Благодарност към служителите на обществена сигурност

В края на генералната аудиенция Франциск поздрави присъстващите в аула „Павел VI“ представители на Наказателната полиция, Пожарната и други синдикати от сектор „Сигурност и отбрана“: „Пожелавам вашата професия ще бъде разбрана като мисия, която да се изпълнява с компетентност и морална отговорност“.