Папата от Асизи: време е да върнем думата и достойнството на бедните
Светла Чалъкова – Ватикана
Папа Франциск се завърна в града на Бедняка, Асизи, за срещата с група от 500 бедни хора от различни частта на Европа, за да сподели с тях моменти на молитви и свидетелства. Срещата в Асизи бе своеобразен „Петък на милосърдието“ и се проведе по повод V Световен ден на бедните, който се бъде честван от цялата Църква в неделя, 14 ноември 2021 г.
При пристигането си папа Франциск бе приветстван от представители на властите пред площада на базиликата „Дева Мария на Ангелите“, след което трима бедни хора му отправиха думи за добре дошъл и символично му дадоха наметалото и тоягата на поклонника, откроявайки с този жест, че са дошли, като поклонници в местата на свети Франциск, за да чуят словото му.
Преди да се отправи към базиликата папата посети манастира на „Света Киара“, където поздрави сестрите клариси и се спря за кратка молитва с тях.
„Асизи не е град като всеки друг: Асизи носи лика на свети Франциск. Само мисълта, че той е живял своята неспокойна младост тук, сред тези улици, и получава призива да живее Евангелието буквално, е основен урок за нас“, каза папата си в словото си пред бедните, след моментите на молитва и свидетелства.
„В известен смисъл – продължи той - неговата святост ни кара да потръпваме, защото изглежда невъзможно да му подражаваме. Но след това, когато си спомним някои моменти от живота му, онези „малки цветчета“, събрани, за да покажат красотата на неговото призвание, ние се чувстваме привлечени от тази простота на сърцето и на живота: това е самото привличане на Христос, на Евангелието. Те са факти от живота, които струват повече от проповедите“, каза папата.
„Тук сме в Порциункола, една от църквите, които свети Франциск си мислеше да възстанови, след като Исус, го беше помолил да ремонтира неговия дом. Но тогава – каза папата – той никога не би си помислил, че Господ искаше от него да даде живота си, за да обнови не църквата, направена от камъни, а тази от хора, мъже и жени, които са живите камъни на Църквата. И ако днес сме тук, това е именно, за да се поучим от това, което направи свети Франциск“, открои папата.
„Нека не забравяме – бе предупреждението на папата - че първата маргинализация, от която страдат бедните, е духовната. Например много хора и много млади хора намират време да помагат на бедните и да им носят храна и топли напитки. Това е много добре и благодаря на Бог за това, за тяхната щедрост. Но преди всичко ме радва, когато чуя, че тези доброволци се спират за малко, за да поговорят с хората, а понякога и да се молят заедно с тях... Ето, дори срещата ни тук, в Порциункола, ни напомня компанията на Господ, напомняни ни, че Той никога не ни оставя сами, винаги ни придружава във всеки момент от нашия живот“, подчерта папа Франциск.
За папата най-евангелският израз, който сме призовани да направим свой собствен е приема. „Да приемаш – каза той - означава да се отвори вратата, вратата на дома и вратата на сърцето и да се позволи на онзи, който чука да влезе. И да може да се почувства комфортно, а не в неудобство. Където съществува истинското чувство за братство, съществува и искрения опит от приема. Където обаче съществува страх от другия, презрение към неговия живот, тогава възниква отхвърлянето“.
Светият отец благодари на всички, дошли в Асизи от толкова различни страни, за да изживеят заедно този опит на среща и вяра. „Идеята за тази среща – сподели Франциск – се роди в сакрестията, когато един ден, един от вас ми предложи да създадем Ден за бедните и аз почувствах, че Светият Духът вътре ми каза да го направя. Да се срещнем е първото нещо, т.е. да вървим един към друг с отворено сърце и протегната ръка. Знаем, че всеки от нас има нужда от другия и дори слабостта, ако я живеем заедно, може се превърне в сила, която подобрява света. Често на присъствието на бедните се гледа с досада и се понася; понякога чуваме да се казва, че за бедността са отговорни бедните! Само и само да не се направи сериозен изпит на съвестта за собствените си действия, за несправедливостта на някои закони и икономически мерки, за лицемерието на тези, които искат да забогатеят, се хвърля вината върху раменете на най-слабите“, настойчиво подчерта папата.
„Вместо това – открои той – време е да бъде върната думата на бедните, защото техните искания останаха без внимание твърде дълго. Време е да отворим очите си, за да видим състоянието на неравенство, в което живеят толкова много семейства. Време е да запретнем ръкави, за да върнем достойнството, създавайки работни места. Време е да започнем отново да се скандализираме от реалността на гладуващите, поробените, хвърляните в морето при корабокрушение деца, невинни жертви на всякакви видове насилие. Време е насилието срещу жените да спре и те да са уважавани, а не третирани като разменна монета. Време е кръгът на безразличието да бъде разкъсан, за да се върнем към откриването на красотата на срещата и диалога“, продължи папата.
Папата благодари също за свидетелствата на бедните (двама от които от Афганистан), „изразени със смелост и искреност“, каза папата, който се спря на "устоването при трудностите". Какво означава да устояващ? Да имаш силата да продължиш въпреки всичко. Устояването не е пасивно действие, напротив, изисква смелост да тръгнеш по нов път, знаейки, че ще даде плод. Устояването означава да се намерят причините да не се отказваме пред трудностите, знаейки, че не ги живеем сами, а заедно и че само заедно можем да ги преодолеем. Да се устоява на всяко изкушение да се откажем и да паднем в клопките на самотата или тъгата“, каза още папата в дългото си слово пред Порциункола.
„Нека тази среща – пожела папата в края на словото си– да отвори сърцата на всички нас, за да бъдем на разположение един за друг, да превърнем нашата слабост в сила, която ни помага да продължим по пътя на живота, да превърнем бедността си в богатство, което да бъде споделено, и по този начин да подобрим света“.
Продължителни аплодисменти закриха церемонията. Папата някои от присъстващите и раздаде подаръци: комплекти с кафява раница, одеяла и наметала. След кратка почивка, папата се спря в базиликата за момент на молитва с участниците в срещата. Молитва на много езици, вдъхновена от Майка Тереза и Свети Франциск. Накрая папата се завърна с хеликоптер във Ватикана, докато бедните бяха поканени на обяд от монсеньор Доменико Сорентино, епископ на Асизи-Носера Умбра-Гуалдо Тадино.
Photogallery
