Ангел Господен: молитвата поддържа запалена светлината на сърцето
Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана
Първа неделя от Адвента, време на подготовка за Рождество Христово, време на очакване на идването на Господ. Но в това време на очакване, „Исус ни призовава да не се страхуваме“, посочи папата в катехизисната си беседа от евангелието на Лука (21,25-28.34-36) преди молитвата Ангел Господен, произнесена от прозореца на Апостолическия дворец. „Да не се страхуваме, защото Той ще дойде, Исус ще се върне, защото обеща това".
Да бъдем бдителни, за да не станем безразлични
Дори „в моментите, когато всичко изглежда свършило“, добави Папата, дори „в скърбите, в кризите на живота и в драмите на историята“, Господ „идва да ни спаси“, като ни посочва бдителността и молитвата като главни пътища, които да следваме, „за да не позволим на трудностите, на страданията, на пораженията, да ни надвият“:
Да сме бдителни означава това: да не позволяваме на сърцето да стане мързеливо и на духовния живот да се размекне от посредствеността. Трябва да внимаваме, защото можем да бъдем „заспали християни“ и ние знаем това: има много заспали християни, християни, приспани от духовния лаицизъм – християни без духовен ентусиазъм, без плам в молитвата – молят се като папагали – без ентусиазъм за мисията, без плам към Евангелието. Християни, които винаги гледат навътре, неспособни да гледат към хоризонта. И това води до „отпуснатост“: да се живее по инерция, да се изпада в апатия, безразлични към всичко, освен към това, което считаме, че ни е от полза. И това е тъжен живот, да се продължава така... в това няма щастие.
Леността е голям неприятел на духовния живот
Тъжно е, когато виждаме „християни, седнали в кресла“, каза още папата: навикът, мързелът, посредствеността, порокът „ни притискат“ и ни правят „безразлични“ към трудностите на нашите братя. Оттук и насърчението да „пазим сърцето си от леността, голям неприятел на духовния живот, а също и на християнския живот“:
Ленивостта е онзи мързел, който ни кара да изпадаме в тъга, който отнема насладата от живота и желанието да се действа. Това е отрицателен, лош дух, който впримчва душата в бездействие, като й открадва радостта. Започва се с тази тъга и се върви все по-надолу, и няма радост. В книгата Притчи Соломонови се казва: „…най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (4,23). Пази сърцето си: това означава да бдиш, да бъдеш бдителен! Бъдете будни, пазете сърцето си.
Не пренебрегвайте молитвата, светлина на сърцето
Папата посочи, че християнската бдителност има „една съществена съставка“, „една тайна“, която е молитвата:
Молитвата е тази, която поддържа запалена светлината на сърцето. Особено когато усещаме, че ентусиазмът намалява, молитвата го разпалва отново, защото ни връща към Бога, в центъра на нещата. Молитвата събужда душата от сън и я фокусира върху това, което има значение, върху целта на съществуванието.
Затова апелът на папата към вярващите бе да не пренебрегват молитвата дори „в най-натоварените дни“: да се молим със сърцето, като често повтаряме кратки молби като „Ела, Господи Исусе“, наистина ще помогне на душата да остане бдителна. Кратка молба, която Франциск накара вярващите, събрани на площад „Свети Петър“, да повторят три пъти, като ги призова да гледат към Дева Мария, Онази, която „бе очаквала Господа с бдително сърце“.
Апелът да изживяваме Адвента с надежда се повтаря и туитовете на папа Франциск, публикувани днес в неговия акаунт @Pontifex: „Нашият живот става красив и щастлив, когато чакаме някой, който е скъп и важен за нас“, се казва в един от тях; Този # Адвент нека ни помогне да превърнем надеждата в увереността, че Този, който очакваме, ни обича и никога не ни изоставя".
