Ангел Господен: да се учим на вяра без фалшив външен блясък

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Сцената, описана в Евангелието на днешната литургия (Мк. 12,38-44), се развива в Йерусалимския храм. Исус гледа какво се случва на това място, най-свещеното от всички и вижда как книжниците обичат да се разхождат, за да бъдат забелязани, поздравени и почитани, и да имат почетни места. В същото време Неговите очи съзират друга сцена: бедна вдовица, която слага в съкровищницата на храма „всичко, що имаше“ (ст. 44). Папата поясни, че евангелието ни представя този поразителен контраст: богатите, които дават излишното, за да се покажат и бедната жена, която, без да парадира, предлага всичко малко, което има. Именно в този „поглед“ на Исус, подчерта Франциск, се обобщава неговото учение: трябва да се пазим „от тези, които живеят вярата с двуличие, като онези книжници“, за да не станем като тях; докато вдовицата трябва „да я гледаме“, за да ни служи за пример.

Преди всичко, да се пазим от лицемерите, тоест да внимаваме да не базираме живота си на култа към привидното, към външността, към прекалената грижа за вида си. И най-вече, да внимаваме да не подчиняваме вярата на нашите интереси.

Никога да не се възползваме от положението си

Папата добави, че „тези книжници прикриваха суетата си с името на Бог и, още по-лошо, използваха религията, за да се грижат за сделките си, злоупотребявайки с властта си и експлоатирайки бедните. Това е днешната опасност от клерикализма: „да доминираме над смирените, да ги експлоатираме, малтретираме, но да се чувстваме безпогрешни. Това е злото на клерикализма“. И това предупреждение, отбеляза папата,  „важи за всяко време и за всички, Църква и общество“.

Никога да не се възползваме от положението си,  за да потискаме другите, никога да не забогатяваме на гърба на най-слабите! И да бъдем бдителни, за да не изпадаме в суета, за да не се съсредоточаваме върху външния вид, като губим същественото и живеем повърхностно. Нека се запитаме, това ще ни помогне: за това, което казваме и правим, ние искаме да бъдем оценени и удовлетворени, или искаме да служим на Бога и на ближния, особено на най-слабите? Нека се предпазваме от лъжите на сърцето, от лицемерието, което е опасна болест на душата!

Да дадем това, което имаме, за да намерим всичко у Бог

И за да се излекуваме от тази болест на душата, подсказаният от папата цяр е насърчението на Исус „да гледаме бедната вдовица“: от една страна, „за да направи дарение, тя трябва да се прибере у дома без дори малкото, което има, за да живее“. И тук трябва да разберем „колко важно е да освободим святото от връзките с парите“; от друга страна, похвално е това, че тя пуска „в съкровищницата всичко, което има. Не й остава нищо, но тя намира всичко у Бог“.

Затова Исус я сочи като учителка на вярата: тя не отива в храма, за да очисти съвестта си, не се моли, за да бъде видяна, не излага на показ вярата си, а дава със сърцето си, щедро и безвъзмездно.

„Звън“ на вяра без фалшив външен блясък

Говорейки за жеста на тази вдовица, Франциск отбеляза, както посочи и в днешния си туит на папския акаунт, че „нейните монети имат по-красив звън от големите дарения на богатите, защото изразяват живот, посветен на Бог искрено, с вяра, която не живее от външния вид, а от безусловното доверие”. Затова папата насърчи да се учим от нея на „вяра без фалшив външен блясък, а вътрешно искрена; вяра, състояща се от смирената любов към Бога и към братята“.