Генерална аудиенция: да говорим за Христос с културите по света

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

Свободата от греха и смъртта, която ни дари смъртта и възкресението на Исус „не влиза в конфликт с културите, с традициите, които сме получили“, а по -скоро „въвежда в тях нова свобода, освобождаваща новост, тази на Евангелието“. Това каза папа Франциск в катехизисната си беседа на генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула „Павел VI“, единадесетата, посветена на Посланието на Свети Павел до Галатяните. Тема на папското размишление бе инкултурацията, благодарение на която „Евангелието приема културата, в която живее християнската общност, и говори за Христос, но с тази култура“.

Грешките в историята на евангелизацията

Папа Франциск подчерта, че не е лесно „да можеш да прогласяваш Благата вест на Христос Спасителя, като същевременно зачиташ доброто и истинското в културите“. Светият отец припомни многото грешки, „допуснати в историята на евангелизацията в желанието да се наложи единен културен модел“, защото еднообразието не е християнско, а единството. И това лиши Църквата „от богатството на толкова много местни изрази, които носят със себе си културната традиция на цели народи“.

Фундаменталистите срещу свети Павел

Позовавайки се на Посланието до Галатяните папата припомни, че за свети Павел ние сме свободни „защото сме освободени даром“ по благодат, от любовта на Исус Христос, който умря и възкръсна за нас. И тази новост в живота трябва да ни отвори „да приемем всеки народ и култура“ и в същото време да отвори „всеки народ и култура за по-голяма свобода“. В Посланието си Апостолът на езичниците пише, че „за тези, които се присъединяват към Христос, не е важно вече дали са евреи или езичници. Единственото, което има значение, е „вярата, която става действена чрез милосърдието“.

Недоброжелателите на Павел, „фундаменталистите“, които се бяха поместили сред общността, го нападнаха заради тази новост, твърдейки, че той е заел тази позиция от пастирски опортюнизъм, тоест „за да угоди на всички“, свеждайки до минимум изискванията, получени от неговата най-строга религиозна традиция. „Този е същият дискурс на днешните фундаменталисти, нали?“, каза папата. Историята винаги се повтаря. Както може да се види, критиката към всяка евангелска новост не е само от наши дни, но има дълга история зад гърба си.

Павел не иска да се хареса на всички, а да служи на Христос

Павел - подчерта папа Франциск - реагира смело на тези критики на „фундаменталистите“, като припомня, че не търси консенсуса на хората, а този на Бог, защото – казва той - „Ако се опитвах да се харесам на хората, не бих бил слуга на Христос“. Дори на солуняните апостолът беше казал, че никога не е използвал „думи на ласкателство“ или „търсил човешка слава“, които – коментира папата – са начините да се преструваш, на вяра, която не е вяра, а светска суета“.

„Приемането на вярата – каза папата - включва отказ не от сърцевината на културите и традициите, а само от това, което може да попречи на новостта и чистотата на Евангелието. Защото свободата, придобита ни чрез смъртта и възкресението на Господ, не влиза в конфликт с културите, с традициите, които сме получили, а по-скоро въвежда в тях нова свобода, освобождаваща новост: тази на Евангелието“.

Присадени в нашите култури, отворени за универсалността на вярата

Осен това – продължи Франциск – „освобождението, придобито чрез кръщението ни позволява да придобием пълното достойнство на чеда Божии. Затова, докато оставаме добре вкоренени в своите културни корени, в същото време се отваряме към универсалността на вярата, която влиза във всяка култура, разпознава присъстващите семена на истината и ги развива, водейки до пълнота доброто, съдържащо се в тях. Ако приемаме, че сме освободени от Христос, трябва да внесем пълнота и в различните традиции на всеки народ“.

Да говорим за Христос с културите по света

Ето защо папата подчертава истинския смисъл на инкултурацията на Евангелието: „То приема културата, в която живее християнската общност, и говори за Христос, но с тази култура“. Но да умееш да евангелизираш „зачитайки доброто и истинското в културите не е лесно – констатира Франциск - защото много са изкушенията, които искат да наложат своя собствен модел на живот, сякаш е най-напредналият и най-привлекателният“.

„Колко грешки са направени в историята на евангелизацията в желанието да се наложи единен културен модел! Еднообразието като правило на живота не е християнско! Единство да, еднообразие не! Понякога дори се е прибягвало и към насилието, за да надделее на всяка цена личната гледна точка. Нека само си помислим за войните. По този начин Църквата се лиши от богатството на толкова много местни изрази, които носят със себе си културната традиция на цялото население. Всичко това е обратното на християнската свобода!“.

Апостолатът на отец Ричи, в културата на хората

За пример папа Франциск посочи „апостолата в Китай на отец Ричи или в Индия на отец Де Нобили“ и критиките на онези, които казваха , че не е християнски. „Да, християнски е – каза папата - в културата на хората. Както припомня Вторият Ватикански събор в Gaudium et spes, Христос в своето въплъщение „се обедини своеобразно с всеки човек“. От тук за папата „произлиза задължението да се зачита  културния произход на всеки човек, помествайки го в пространство на свобода, която не е ограничена от никакво налагане, продиктувано от една единствена преобладаваща култура“.

„Този е смисълът да се наричаме католици, да говорим за Католическата църква: не е социологическа деноминация, която да ни отличава от другите християни; католически е прилагателно, което означава универсален. Католичност, универсалност. Универсалната църква, тоест Католическата, означава, че Църквата притежава в себе си, в самата си природа, отвореност към всички народи и култури на всички времена, защото Христос се роди, умря и възкръсна за всички“.

Днешното прогласяване, в дигиталната култура на младите хора

В заключение, Франциск си спомни как културата „по своята същност е в непрекъсната трансформация“, и че днес „ние сме призовани да провъзгласяваме Евангелието“ във време на „голяма културна промяна, където изглежда доминира все по-напредващата технология“. Със сигурност не можем да „претендираме да говорим за вярата, както е правено през последните векове, защото рискуваме да не бъдем разбрани от новите поколения“.

„Свободата на християнската вяра не показва статична визия за живота и културата, а динамична. Междувременно ние не претендираме, че притежаваме свободата. Получихме дар, който трябва да пазим. По-скоро свободата иска от всеки да бъде постоянно на път, ориентиран към своята пълнота“.

Освободени от благодатта, на път към пълнотата на свободата

Ето защо – завърши папата – „ние сме като поклонници, пътници, в непрекъснат изход: освободени от робството чрез дара на Исус, за да вървим към пълнотата на свободата. Господ ни освободи от робството даром и ни постави на пътя, за да вървим в пълна свобода“.