Ангел Господен: молитвата трябва да бъде смела и съдържателна
Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Помилуй ме!“: това е прочувственият вик, който слепият просяк Вартимей отправя към Исус, пред вратите на Йерихон (Мк.10, 46-52). Настойчива молитва, повторена на глас все по-силно, която смущава учениците и тълпата. Но не и Исус, който го чува и „незабавно спира“, подчерта папа Франциск пред събралите се на площад „Свети Петър“ вярващи за неделната молитва Ангел Господен:
Бог винаги слуша вика на бедните и въобще не се смущава от гласа на Вартимей, напротив, забелязва, че е изпълнен с вяра, вяра, която не се страхува да настоява, да почука на Божието сърце, въпреки неразбирането и упреците. Именно в това се корени чудото. И Исус му казва: „Твоята вяра те спаси“ (ст.52)
Истинската молитва тръгва от сърцето
Папата посочи, че вярата на Вартимей, „се вижда в неговата молитва“, която не е „плаха и конвенционална“, не се страхува от Исус, не се дистанцира, а тръгва от сърцето и стига до „Бога приятел":
Тай не проси дребни пари, както прави това с минувачите. Не, не… От Този, който може да направи всичко, иска всичко. От хората иска дребни стотинки. От Исус, който може всичко, иска всичко. „Помилуй ме, за всичко, което съм”. Той не моли за благодат, а се представя: моли милосърдие за себе си, за живота си. Тази молба не е малка, но е много хубава, защото измолва милосърдие, тоест състрадание, Божието милосърдие, Неговата любов.
Бог кара живота да разцъфти отново
Папата изтъкна, че с тази така съществена молитва, Вартимей „се поверява на любовта на Бог, който може да накара живота му да разцъфти отново, като направи това, което е невъзможно за хората“. Ето защо слепият Вартимей може да бъде пример за подражание, за да можем и ние в молитвата си да покажем „нашата лична история: раните, униженията, разбитите мечти, грешките, угризенията“:
Нека днес ние да направим тази молитва наша. И нека се запитаме: „Как върви моята молитва?“. Нека всеки един се запита: „Как върви моята молитва?“. Дали е смела, дали е така настоятелна, като тази на Вартимей, може ли да „завладее“ Господ, който минава, или се задоволява с официален поздрав, от време на време, когато се сетя? Тези хладни молитви, които не помагат за нищо… И още: „съдържателна ли е моята молитва“, разкрива ли сърцето ми пред Господ? Разкривам ли му историята и лицата от моя живот? Или тя е вяла, повърхностна, направена от ритуали без обич и без сърце?
От Исус, който може всичко, се иска всичко
„Когато вярата е жива, молитвата е прочувствена“, посочи още Франциск, „тя не измолва дребни неща, не се свежда до моментните нужди. От Исус, който може да направи всичко, всичко трябва да бъде поискано, „настоятелно, защото Бог „е нетърпелив да излее своята благодат и своята радост в сърцата ни“.
След това папата припомни историята на един баща, отчаян от болестта на 9-годишната си дъщеря, който бе прекарал цяла нощ в молитва за нейното оздравяване, вкопчен във вратата на един богородичен храм. На следващата сутрин момиченцето беше вън от опасност. „Викът на този човек, който искаше всичко“, поясни Франциск, беше чут от Господ, който му даде всичко".
Затова папата насърчи вярващите да бъдат смели в молитвата, като Вартимей, „велик учител“ и „пример за конкретна, настоятелна и смела вяра“.