Всеотдаен пастир. Скръбта на папата за кончината на кардинал Фалкао
Ватикан Нюз
„С болка приех новината за смъртта на кардинал Жозе Фрейре Фалкао и искам да изразя близостта си в молитва към Архидиоцеза на Бразилия, към семейството на покойния и към всички, които скърбят за смъртта му“. С тези думи започва телеграмата на папата, адресирана до архиепископа на Бразилия, монсеньор Пауло Сезар Коста. Думи, които разкриват дълбока благодарност към кардинала, когото Франциск поверява „на Божията милост, припомняйки ценното му сътрудничество в различните органи на Светия Престол и срещите с този пастир, всеотдаен в евангелизацията“.
В служба на Божия народ
Основната характеристика на кардинал Фалкао – припомня още папата - се крие във факта, че „той се грижеше да постави получените от Господа дарове в услуга на Божия народ и своите братя епископи, особено през годините, в които бе председател на епископската конференция. Да води Божия народ по пътищата на Евангелието беше друг от основните му дарове“, подчертава папата. В заключение на на телеграмата си, папата благодари на Небесния Отец за епископското служение на кардинал Фалкао, и поверява „на майчината закрила на Дева Мария“ неговите близки, онези, които му помагаха в служението му, и всички вярващи от архидиоцеза. Накрая папата отправя своята апостолската благословия за тези, които участват в погребалните обреди.
Вестта за смъртта на кардинала бе разпространена от архидиоцеза на бразилската столица. Нотата информира, с дълбока скръб, че „кардиналът премина през своята Пасха, заради усложненията от Covid-19, на 26 септември 2021 г., в 22,40 ч., в болница Санта Лусия, Аса Сул ”. Кардинал Фалкао беше хоспитализиран от 17 септември като превантивна мярка след положителен тест за коронавирус. През последните няколко дни ситуацията се влоши. Смъртта му засегна дълбоко целия архидиоцез на Бразилия. Кардиналът остави незаличим отпечатък върху многобройните пастирски дела, които реализира през двайсетте години, през които управлява тази църква.
Смирено служение
Кардиналът е роден в Ерере, епархия Лимоейро до Норте, на 23 октомври 1925 г. След задължителното училище той постъпва в семинарията в Прайнха, във Форталеза, където посещава курсове по философия и богословие.
На 19 юни 1949 г. е ръкоположен за свещеник в Лимоейро до Норте. На 24 април 1967 г. е избран за титулярен епископ на Вардимиса и е назначен за коадютор с право на наследство на епископа на Лимоейро до Норте. Той получава епископско ръкоположение на 17 юни и след само два месеца, на 19 август, поема пастирското управление на епархията. На 25 ноември 1971 г. е издигнат в архиепископ на Терезина. Той остава начело на тази църковна общност в продължение на дванадесет години. На 15 февруари 1984 г. е преместен в Бразилия и остава начело на архидиоцеза в продължение на двадесет години.
Верен на своето епископско мото „Служение в смирението“, той посвещава всеки момент от живота си на развитието на поверените му църковни общности, вдъхновен от голямата любов за провъзгласяването на Истината на Евангелието и от искрената и дълбока любов към Църквата и към човека. Той участва в Конклава от април 2005 г., който избира папа Бенедикт XVI. Издигнат е в кардиналски сан от свети Йоан Павел II в консисторията на 28 юни 1988 г. с титлата „Свети Лука“ на Вия Пренестина.
