Vatican News

Папата към младежите: бунтувайте се срещу културата на краткотрайното

В Словакия папа Франциск призова новите поколения да не позволяват да бъдат „уеднаквени“: „ние не сме серийно производство, ние сме единствени и свободни“ каза той, „и сме дошли на света, за да живеем с Божията любов, да прегърнем смелите избори, за да се впуснем в прекрасния риск да обичаме"

Песни и молитви белязаха, сред празнична атмосфера, срещата на папа Франциск с младите хора на стадион „Локомотива“ в Кошице. Думите на папата, слушани от 20 хиляди души, се запечатаха в очите, изпълнени с надежда и ориентирани към бъдещето.  „Нужни са любов и героизъм, за да се правят велики неща в живота", каза папата, като отговори на въпроси и проведе разговор за християнския живот и за добрия живот. И подчерта, че днес „истинската революция е да се бунтуваме срещу културата на краткотрайното“.

Примерът за младите е този на блажена Анна Колесарова, словашката „Света Мария Горети“: тази така дългоочаквана среща бе свързана с нейната фигура.

На Петър и Зука, папа Франциск каза, че „любовта е най-голямата мечта в живота, но тя не е евтина мечта“, нито е „мечта, лесна за тълкуване“, нужни са „нови очи, които да не се оставят да бъдат измамени от привидното”, и „любовта не трябва да се банализира, защото любовта не е само емоция и чувство”, нито е „да имаш всичко и веднага”. Папата отбеляза, че „любовта не отговаря на логиката на еднократната употреба. Любовта е вярност, дар, отговорност".

Папа Франциск потвърди, че „истинската оригиналност днес, истинската революция е да се бунтуваш срещу културата на краткотрайното, да отидеш отвъд инстинкта и отвъд момента, да обичаш за цял живот и с цялото същество“.

Папата отбеляза, че „за да бъде животът паметен,  са необходими любов и героизъм“ и това именно се намира в Разпятието, което свидетелства за „безгранична любов и смелост, да отдадеш живота си докрай, без половинчати мерки“. Но това е и историята на блажена Анна, която „ни казва да се стремим към високи цели“.

Папа Франциск насърчи „да не оставяме дните на живота да преминават като епизоди

от теленовела“ и напомни на младите хора да не вярват на специални ефекти, когато мечтаят за любов. „Всеки един, отбеляза папата,  е дар и може да направи от живота  си дар. Други, обществото, бедните, ви очакват”.

Папата призова да мечтаем за „красота, която отива отвъд привидното, отвъд модните тенденции“, но преди всичко да мечтаем „без страх да създадем семейство, да създадем и възпитаме деца, да прекараме живот, споделяйки всичко с друг човек, без да се срамуваме от слабостите си, защото го има него или я има нея, които ги приемат и обичат,  които ви обичат  точно такива, каквито сте. Това е любовта. Да се обича другият такъв, какъвто е“. „Не слушайте онези, които ви говорят за мечти и вместо това ви продават илюзии: те са манипулатори на щастие. Ние сме създадени за по-голяма радост: всеки от нас е единствен и е дошъл на света, за да се чувства обичан в своята уникалност и за да обича другите така, както никой не може да направи на негово място”.

Всеки е единствен в очите на Бог, отбеляза още папата. „Не се оставяйте да бъдете „уеднаквени“, ние не сме серийно производство, ние сме единствени и свободни и сме дошли на света, за да живеем с Божията любов,  да прегърнем смелите избори, за да се впуснем в прекрасния риск да обичаме".

Папата отново призова да посещаваме нашите баби и дядовци, защото „съществува опасност да растем изкоренени, защото сме склонни да тичаме,  да правим всичко набързо“, до такава степен, че хората, които виждаме на екрана, стават „ по-близки от лицата, които са ни създали".

Папата посочи, че днес „има много разрушителни сили, много хора, които обвиняват всички и всичко, усилватели на негативизма, професионалисти в оплакванията. Не ги слушайте, защото оплакванията и песимизмът не са християнски, Господ мрази тъгата и самосъжалението. Ние сме създадени, за да вдигнем поглед към небето, към другите, към обществото”.

Папа Франциск каза, че изповедта е „непогрешимия метод, за да се изправим“, там, където в центъра не са греховете, а „отца, който прощава всички грехове“.

Затова Франциск посъветва след всяка изповед „да мислим известно време за прошката, която сме получили“, запазвайки  „онзи мир в сърцето“, като не го оставяме да ни бъде откраднат и го помним при всяка изповед.

Затова папата се обърна и към свещениците да бъдат „милостиви“ и „никога любопитни, никога изтезатели, а братя, които даряват прошката на Отца, които придружават в тази прегръдка на Отца“.

 „Бог се радва, когато ни прощава“, напомни папата,  не вижда в нас „грешниците, които да бъдат етикетирани“, нито „сбъркани хора“, а „обичани чеда, може би наранени“ и затова нуждаещи се от „състрадание и нежност“.

Петър и Ленка помолиха папата да „насърчи младежите да не се страхуват да прегърнат кръста“. Папата обича глаголът „прегръщам“, защото „помага за преодоляване на страха“ и затова насърчи да се оставим да бъдем прегърнати от Исус, „защото когато прегръщаме Исус, ние отново прегръщаме надеждата“.

В заключение папа Франциск каза: „Кръстът не може да се прегърне сам; болката не спасява никого. Любовта е тази, която променя болката. Затова кръстът се прегръща с Исус, никога сами! Ако прегърнем Исус, радостта се възражда. И радостта от Исус, в болката, се превръща в мир”.

man / VatNews

14 Септември 2021, 20:18