Търси

Франциск: да предложим на „уморената“ Европа вечно младия Исус

Папа Франциск отслужи литургия в базиликата „Свети Петър“ с участниците в пленарната сесия на Съвета на европейските епископски конференции (Ccee), по повод 50 -годишнината на институцията.

За да помогне на Европа, „болна от умора“, да преоткрие „вечно младия лик“ на Исус и на Църквата, папа Франциск посочи на еворпейските епископи необходимостта от „размисъл, възстановяване и поглед“. Поводът за размишлението на папа Франциск бе евхаристийното честване, което отслужи в късния следобед на 23 септември с участниците в пленарната асамблея на Съвета на европейските епископски конференции (C.C.E.E.), по случай 50 -годишнината от създаването му, този следобед в базиликата „Свети Петър“.

В проповедта си към европейските епископи, както и към всеки европейски християнин, Франциск повери пастирски мандат, включващ три конкретни действия: „размисъл, възстановяване и поглед“.  На първо място, размисъл за отношението на вярващите в Европа: „Ние сме изкушени от комфорта в нашите структури, в домовете си и в нашите църкви, в сигурността на традициите, от определен консенсус, докато в същото време всички храмове се изпразват и Исус все повече бива забравен”, подчерта Франциск.

„Нека се замислим - прикани Франциск -  колко хора вече не са гладни и жадни за Бог! Не защото са лоши, а защото няма никой, който да ги кара да им възвърне глада към вярата и за разпали тази жажда, която е в сърцето на човека: онази „вечна жажда“, за която говори Данте Алигиери и която диктатурата на консуматорството , лека, но задушаваща, се опита да угаси“.

"Мнозина изпитват само материални нужди, а не липсата на Бог - отбеляза Папата. И ние със сигурност се тревожим, но колко наистина ни е грижа за това? Лесно е да се съди за тези, които не вярват, удобно е да се изброят причините за секуларизация, релативизъм и много други изми, но в крайна сметка това е стерилно. Затова трябва да се запитаме: Изпитваме ли обич и състрадание към онези, които не са имали радостта да срещнат Исус или които са го загубили? Спокойни ли сме, защото не ни липсва нищо, за да живеем, или се стремим да забележим толкова много братя и сестри далеч от радостта на Исус?“.

Папата прикани към размисъл и за липсата на милосърдие. „Липсата на милосърдие причинява нещастие, защото само любовта удовлетворява сърцето“, подчерта папа Франциск. Понякога обаче, оставаме „затворени в собствения интерес“ и се фокусираме върху различните позиции в Църквата, върху дебати, програми и стратегии“, като в крайна сметка „губим от поглед истинската програма, тази на Евангелието: импулсът на милосърдието, пламъкът на безвъзмездието".

„Втората стъпка: възстановяване. „Възстановете моя дом“, моли Бог чрез пророка (Книга на пророк Агей 1,8). И народът възстановяв храма. Престава да се задоволява с мирно настояще и работи за бъдещето. От това се нуждае изграждането на общия европейски дом: да оставим удобствата на непосредственото и да се върнем към далновидната визия на бащите основатели. Нуждае се от пророчески поглед и цялостна визия, защото те не търсеха консенсуса на момента, а мечтаеха за бъдещето на всички. Така са построени стените на европейския дом и само по този начин те могат да бъдат укрепени. Това важи и за Църквата, Божия дом. За да бъде красив и гостоприемен, е необходимо да гледаме към бъдещето заедно, а не да възстановяваме миналото“.

Големите светци на Европа „не се тревожеха за тъмните времена, за несгоди и някакво разделение, което винаги е съществувало. Не губеха време в критики и обвинения. Те живееха според Евангелието, независимо от значението и политиката. Така, с нежната сила на Божията любов те въплътиха неговия стил на близост, състрадание и нежност и построиха манастири, възстановиха земи, върнаха душа на хората и страните: без социална програма, само с Евангелието”.

„Нека не се обезсърчаваме и примиряваме: призовани сме от Господ за великолепна работа, да работим така, че домът му да бъде все по -приветлив, за да може да влезе и да живее там, така че Църквата винаги да има врати отворени за всички и никой да не се изкушава да смени ключалките”.

„Нужно е възстановяване, но „всяка реконструкция се извършва заедно, в знак на единство – подчерта папа Бергольо. С останалите. Възможно е да има различни виждания, но единството винаги трябва да се пази, защото  ако запазим благодатта на цялото, Господ също гради там, където не можем. Това е нашият призив: да бъдем Църква, едно тяло. Нашето призвание като пастири е да събираме стадото, а не да го разпръскваме или да го съхраняваме в красиви затворени заграждения. Възстановяването означава да станем творци на общението, тъкачи на единство на всяко ниво: не чрез стратегия, а чрез Евангелието. Ако възстановяваме по този начин, ще дадем възможност на нашите братя и сестри да видят”.

„Мнозина в Европа смятат, че вярата е нещо, което вече е видяно, че принадлежи към миналото – отбеляза Франциск. Защо? Защото през живота си не са виждали действието на Исус в техния живот. Защото Бог се вижда в лицата и жестовете на мъже и жени, променени от неговото присъствие. И ако християните, вместо да излъчват заразната радост от Евангелието, отново предложат износени, интелектуални и моралистични религиозни схеми, хората не виждат Добрия пастир. Не разпознават Този, който, влюбен във всяка своя овца, я нарича по име и я търси, за да я сложи на рамото си. Той не вижда Този, чиято невероятна Страст проповядваме, именно защото има само една страст: човека.

Тази божествена, милосърдна и непреодолима любов, е вечната новост на Евангелието. Тя е призив към нас, скъпи Братя, за мъдри и дръзки избори, направени в името на безумната нежност, с която Христос ни спаси. Той не иска да демонстрираме, а да покажем Бог, както направиха светците: не с думи, а с живот. Той иска молитва и бедност, творчество и безвъзмездие. Нека помогнем на днешна Европа, болна от умора, да преоткрие вечно младия лик на Исус и неговата невеста Църквата. Трябва да дадем всичко от себе си, за да се види тази вечна красота”.

(dg/vatn)

23 Септември 2021, 21:16