Ангел Господен: верността към Бог зависи от готовността ни да служим

Чечилия Сепиа – Маня Кавалджиева – Ватикана

Като коментира евангелския откъс за неделята (Мк. 9,30-37), папа Франциск посочи, че ако искаш да държиш първенство, трябва да служиш. Ако искаш да си велик, трябва да се смалиш, ако искаш да получаваш, трябва да даваш. Пред събралите се хора на площад „Свети Петър“ в Рим, които го приеха с ръкопляскания след завръщането му от поклонничеството в Унгария и Словакия, папата поднови  онова революционно послание, онова „преобръщане на критериите“, за което говори самият Исус в евангелския откъс: „който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга“.

Мерилото на Бог

Бергольо посочи, че това е отговор, който изненадва, дестабилизира учениците, когато те, на път за Йерусалим, спорят за това кой „сред тях е най-голям“ (ст. 34). Папата поясни,  че Христос за секунда преобръща  критериите, които отбелязват това, което наистина има значение.

Стойността на човек вече не зависи от ролята, която той играе, от успеха, който има, от работата, която върши, от парите в банката; не, не зависи от това! Величието и успехът в очите на Бог имат друго мерило: те се измерват със служение. Не с това, което имаш, а с това, което даваш. Ако искаш да държиш първенство,  трябва да служиш. Това е пътят!

Главният път „напомня за кръста“

Служение. Това е днешната дума, но и вчерашната, и утрешната, която зове всички християни. Неслучайно Франциск я използва, когато се срещна миналия четвъртък във Ватикана с църковните движения и новите общности, които имат важната задача да евангелизират, на първо място чрез даване на свидетелство, като именно служат, без да изместват другите,  без да се катерят, а избирайки по-скоро последното място. Светият Отец отбеляза, че наистина да служиш не е израз на учтивост: „това е да постъпваш като Исус, който, ако обобщим живота му с няколко думи, е казал, че е дошъл „не да му служат, а да послужи“ (Мк.10,45). Следователно, за да следваме Христос, е необходимо да следваме пътя, който Той самият е начертал, пътят на служенето и на смирението, противоположен на светския дух.  

Нашата вярност към Господ зависи от готовността ни да служим. Знаем, че често пъти това струва, защото „напомня за кръста“. Но, докато грижите и разположението към другите растат, ние ставаме по-свободни вътрешно, повече заприличваме на Исус. Колкото повече служим, толкова повече чувстваме Божието присъствие. Особено когато служим на онези, които нямат с какво да ни се отплатят, бедните, прегръщайки техните трудности и нужди с нежно състрадание: там откриваме, че на свой ред ние сме обичани и прегърнати от Бог.

Да приемем отритнатите

Папа Бергольо поясни, че именно за да покаже предимството на служението, Исус прави жест, както се разказва в Евангелието: Той „взима едно дете и го изправя посред учениците“ (ст. 36), в центъра, на най-важното място. След това Той го прегръща и казва, че „който приеме едно такова дете, Мене приема“ (ст. 37). Пътят на служението води точно тук, изтъкна папата, към най-малките, бедните, крехките.

Ето на кого най-вече трябва да служим: на тези, които имат нужда да получат и не могат да се отплатят. Приемайки отритнатите, пренебрегнатите, ние приемаме Исус, защото Той е там. И чрез малкия, чрез бедния човек, на когото служим, ние също получаваме нежната Божия прегръдка.

Служението не ни омаловажава, а ни кара да растем

Като измоли застъпничеството на Дева Мария, папата зададе на вярващите въпроси, които вълнуват сърцето:

Аз, който следвам Исус, интересувам ли се от пренебрегнатите? Или, подобно на учениците от него ден,  аз търся лични удовлетворения? Дали възприемам живота като състезание, за да сторя място за себе си в ущърб на другите, или смятам,  че превъзходството означава да служиш? И по-конкретно: отделям ли време на „малките“, на човек, който няма средства, за да отвърне? Грижа ли се за някой, който не може да ми се отплати, или само за моите роднини и приятели?

Нека Дева Мария, смирен служител на Господ, ни помогне да разберем, че служенето не ни омаловажава, а ни кара да растем. И че „по-блажено е да се дава, нежели да се взима“ (Деяния, 20,35).