Папата: литургията трябва да се завърне в центъра на вярата

Салваторе Черунцио – Светла Чалъкова – Ватикана

Като припомня „тъжния опит на литургичния„ пост“ по време на миналогодишните строги мерки заради пандемията и различните проблеми, които той повдигна, папа Франциск изразява пожеланието за създаването на нови„ линии на пастирската грижа за литургията“ в енориите, с цел да се преодолее онази „маргиналност “, към която изглежда „неудържимо пропадат“, неделния ден, евхаристийната асамблея, служенията и обреда. Оттук и надеждата на папата е те да си върнат „централното място във вярата и духовността на вярващите“.

Литургията, под тежко изпитание от Ковид

В текста, подписан от ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, прочетен в началото на работните сесии, папата изразява своята благодарност към Бог за факта, че най-накрая  Седмицата може да се проведе след „тъжния момент от миналата година“, когато тя бе отложена заради пандемията. Но именно тази ситуация предложи на папата възможност за намирането на нови идеи за избраната тема на седмицата - „Където са двама или трима, събрани в мое име. Общности, литургии и територии “- а също и за „задълбочаването на аспектите и ситуациите на отслужване на литургията, подложени на сериозно изпитание от разпространението на Covid-19 и необходимите мерки за ограничаването му “.

Според папата преустановяването на религиозните служби през миналата година, макар и да бе „тъжен опит“, подчерта „добротата на пътя, извървян след Втория Ватикански събор“, по стъпките, белязани от Sacrosanctum Concilium. Времето на лишение от литургията даде възможност „да се усети значението на Божествената литургия за живота на християните“.

Пастирската креативност на свещениците и миряните

„Седмичното събиране в„ името на Господ “, което още от началото е било възприемано от християните като незаменима реалност и неразривно свързано с тяхната идентичност, бе силно засегнато по време на най-острата фаза на разпространението на пандемията“, посочва Франциск. „Но любовта към Господа и пастирската креативност подтикнаха пастирите и миряните да проучат други начини за подхранване на общението на вярата и любовта с Господ и с братята, в очакване да се завърнат към пълнотата на отслужването на Евхаристията в мир и безопасност. Това бе тежко и болезнено чакане – казва папата – но озарено от тайната на Господния кръст и плодоносно заради многото дела на грижа, братска любов и служение към хората, които най-много страдаха от последиците от здравната криза“.

Преустоновяването на литургията и нейните проблеми

Преустановяването на литургията по време на строгите мерки и трудностите при последвалото възобновяване обаче също потвърдиха това, което вече се виждаше на неделните асамблеи в Италия: „един тревожен индикатор за напредналата фаза на промяната на епохата“. Това е фактът, че „в реалния живот на хората се е променило самото възприятие за времето и съответно за самата неделя, за пространството, с последици върху начина да сме и да бъдем общност, хора, семейство и  връзката с територията“.

„Неделната асамблея – отбелязва папата - по този начин се оказва небалансирана, както за присъствието на поколенията, така за културните нехомогенности и усилията да се намери хармонична интеграция в енорийския живот, за да може тя наистина да бъде кулминацията на всичките му дейности и източник на мисионерски динамизъм, за да се занесе Евангелието на милосърдието в географските и екзистенциални периферии“.

Нови линии за пастирската грижа за литургията

Ето защо папата пожелава Националната литургична седмица, с темите за размисъл и литургичните служби, присъствено и онлайн, „да може да идентифицира и предложи някои линии на пастирски грижи за литургията“, които да бъдат представени на енориите. В тази насока, заключава папата, „поражда голяма надежда скорошното публикуване на третото издание на Римския литургийник и волята на италианските епископи да го придружат със силното възобновяване на литургичното формиране на светия Божи народ“.

Накрая , Франциск благославя всички онези - включително дякони, свещеници, богопосветени и миряни - които участват в Националната литургична седмица, и споделя, че се утешава от факта, че тя може да се проведе на „територия, която пострада много поради пандемията, но в същото време бе свидетел на процъфтяването на доброто за облекчаването на толкова огромни страдания“.