Божията Рабиня Мария Кристина Чела Мочелин Божията Рабиня Мария Кристина Чела Мочелин 

Майка-героиня е сред новите Достопочтени Божи Раби на Църквата

Папа Франциск упълномощи обнародването на Указите за героичните добродетели на Божиите Раби Енрикета Белтрам Куатроки, дъщеря на съпрузите обявени за блажени през 2001 г., на францисканския брат Плачидо Кортезе, починал от изтезанията, нанесени му от Гестапо, и на младата майка от Чинизело Балсамо Мария Кристина Чела Мочелин

Бенедта Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

Три фигури, белязани от тоталното поверяване на Божията любов, от доверие в милостта на Бог и надежда в неговата прошка. Това са чертите, които характеризират новите Достопочтени Божии Раби, чиито укази за героичните им добродетели, бяха обнародвани от Конгрегацията за процесите на светците, след разрешението от страна на папа Франциск. Става въпрос за Енрикета Белтрам Куатроки, брат Плачидо Кортезе и Мария Кристина Чела Мочелин.

„Рикардо е дар за нас“

Историята на Мария Кристина Чела Мочелин е тази на една майка, която много напомня историята на Джана Берета Мола и по-актуалната на Киара Корбела Петрило. Става върос за един кратък, , но плодотворен живот. Тя е родена на 18 август 1969 г. в Чинизело Балсамо, в провинцията Милано. Израствайки в енорията, в годините на гимназията се доближава до общността на Дъщерите на Дева Мария помощница на християните на Дон Боско. На 16 годишна възраст се среща с Карло, което я кара да промени перспективата си и да почувства, че е призована за брачен живот. Две години по- късно ѝ откриват сарком в левия крак, но лечението и терапията не ѝ пречат, да постигне целта си: да завърши гимназия и да се омъжи за Карло през 1991 г. Двойката има две деца, но веднага щом Мария Кристина открива, че е бременна с третото дете, болестта се появява отново.

Решението е да продължи бременността, подлагайки се на лечение, което не би изложило живота на бебето ѝ на риск. В писмо тя разказва тези моменти на Рикардо, третия си син:

„Противопоставих с всички сили да се откажа от теб, дотолкова, че лекарят вече бе разбрал всичко и не каза нищо друго. Рикардо, ти си дар за нас. Същата тази вечер, когато се прибирахме от болницата с колата, ти за първи път се размърда. Изглеждаше, че ми казваше „благодаря, мамо, че ме обичаш!“. Как можех да не те обичам? Ти си скъп и когато те погледна и те виждам толкова красив, жив, симпатичен, си мисля, че няма страдание на света, което да не си струва да понесеш за едно дете“.

Мария Кристина умира на 26 годишна възраст, уверена в любовта на Отца, предана на неговите промисли.

Семейство, обичано от Бог

Девет години след смъртта ѝ Рим, Църквата призна и героичните добродетели на Енрика Белтрам Куатроки, последната дъщеря на блажените Луиджи Белтрам Куатроки и Мария Корсини, която почина на 98 -годишна възраст. Семейство, преживяло пътя на светостта, показвайки, - както каза Йоан Павел II, на беатификацията им през 2001 г. - че е възможен, красив, изключително плодотворен и е от основно значение за доброто на семейството, Църквата и обществото“.

Енрика е била решена да последва стъпките на своите братя: отец Тарчизио, сестра Чечилия и отец Паолино, но съдбата ѝ е различна, нейното призвание е да придружава възрастните си родители. Тя се посвещава както на доброволческа дейност с голямото семейство на свети Викенти, с което отива чак до най-трудните райони на италианската столица, така и с преподавателска дейност заедно с майка си чрез „Католическа дейност“. От 1976 г. е отговорник към Министерството на културното и екологичното наследство. Животът ѝ е белязан от различни болести, от икономически трудности, но преди всичко от молитвата и ежедневното участие в литургия. През последните години тя се посвещава в помощ на двойки в криза. Божията любов бе смисълът на нейния живот.

Човек на милосърдието и на думата

Отличителната черта на брат Плачидо Кортезе бе способността да се дарява напълно. Търпелив, семпъл, готов да поеме трудни ситуации като тези, характеризиращи последните години от живота му. Роден на 7 март 1907 г. в Херсо (днес в Хърватия), през 1930 г. става свещеник, служейки в базиликата „Свети Антон“ в Падуа, а няколко години по-късно става директор на списание „Il Messaggero di Sant’Antonio“.

По време на Втората световна война, от името на апостолическия нунций в Италия, монсеньор Франческо Боргонини Дука, той помага на хърватските и словенските затворници в италианските концентрационни лагери, особено в Киезануова, близо до Падуа. Неуморим е в усилията си, след примирието през 1943 г., за улесняването на бягството на бивши съюзнически затворници, но и на хора, преследвани от нацистите, включително евреи. Посветеност, която е изтълкувана от германците като политическа дейност и го отвежда към смъртта. На 8 октомври 1944 г., стратегически, той е примамен извън базиликата на свети Антон, която е била в извънтериториална зона, и е отведен в казармата на SS в Триест, където умира след претърпените жестоки изтезания.

31 Август 2021, 12:22