Ангел Господен: Исус иска вяра, която да стига до сърцето

Емануела Кампаниле – Маня Кавалджиева – Ватикана

Да поставим на заден план „сърцето на вярата“ е опасността, за която папа Франциск ни предупреждава. Епизодът и думите на Исус от Евангелието на днешната литургия (Мк 7, 2-21), посочи папата на молитвата Ангел Господен, могат да се строят  революционни дори и на съвременния човек. По думите на евангелиста Марко, „има фарисеи и книжници, които са скандализирани от факта, че Христовите ученици приемат храна, без преди това да се придържат към традиционното предание да се измият. За тях това е неразбираемо поведение, „защото противоречи на религиозната практика по онова време“. Но папата каза, че Исус „не иска външното, иска вяра, която да стига до сърцето“:

Ние също бихме могли да се запитаме: защо Исус и неговите ученици пренебрегват тези традиции? В крайна сметка това не са лоши неща, а добри ритуални навици, обикновено измиване преди приемането на храната. Но защо Исус не обръща внимание на това? Защото за Него е важно да върне вярата на централното й място... И за да се избегне риск, който се отнася както за тези книжници, така и за нас: да спазваме външните формалности, като поставяме сърцето на вярата на заден план. Ние също много пъти маскираме душата си. Това рискува религиозността, която гледа на външния вид: да изглежда добре външно, пренебрегвайки пречистването на сърцето. Винаги има изкушение да „приемем Бог“ с някаква външна преданост, но Исус не се задоволява с този култ. Той не иска външното, иска вяра, която да стига до сърцето.

Преобърнатата гледна точка

В катехизисната си беседа според епизода от евангелието на Марко, папата цитира фразата на Исус: „Нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни“ … „Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли“ (15, 21):

Тези думи са революционни, защото при тогавашния начин на мислене се е смятало, че определени храни или външни контакти правят човека нечист. Исус преобръща гледната точка: не вреди това, което идва отвън, а онова, което излиза отвътре.

Да се обвиняват другите е губене на време

Проверката на конкретността на евангелското учение е животът и ежедневната реч. Затова папата отново ни призова да се погледнем през огледалото на нашите действия:

Колко пъти обвиняваме другите, обществото, света,  за всичко, което ни се случва! Винаги са виновни „другите“: хората, управляващите, лошият късмет. Изглежда, че проблемите винаги идват отвън. И прекарваме времето си в разпределяне на вината; но да прекарваме времето си, обвинявайки другите, е губене на време. Ставаме ядосани, кисели и държим Бог далеч от сърцето си (…) Не можем да бъдем истински религиозни, ако се оплакваме. Оплакването отравя, води ни до яд, до негодувание и до тъга, тази на сърцето, която затваря вратите към Бога.

Затова папата отправя покана да поискаме в молитвата си благодатта да не замърсяваме света с оплаквания, „защото не е по християнски“. Да се научим, както са правели отците на Църквата, да обвиняваме самите себе си, а не другите, е пътят, по който трябва да се научим да вървим,  за нашето добро и за това на нашите братя.

Апел за пост и молитва за Афганистан

След молитвата Ангел Господен, папа Франциск отправи мисъл към ситуацията в Афганистан, към онези, които търсят помощ и закрила, особено жените и децата. Папата благодаря и на онези, които помагат на това население. „Не можем да останем безразлични“ като християни, тези ситуации засягат и нас. Призивът е да се засили молитвата и поста.