Папа поздравява Osservatore Romano за 160-годишнината

Ватиканският официоз „Осерваторе романо“ чества своите 160 години, като на първа страница публикува интервю с папа Франциск, който казва: това е вестник, който информира и просвещава, „аз го изчитам от първата до последната страница“ и „когато свърши, казвам: жалко, че свърши“. „След двеста години? Надявам се, че винаги ще бъде актуален"

„Вестник, който знае как да излезе навън, по улиците, да види историята, да докосне историята и да разсъждава върху историята, днешната и вчерашната“. Това каза папа Франциск за „Осерваторе романо“, неговият вестник, „партийният вестник", както той обича да го нарича, в интервюто, дадено на режисьора Франческо Дзипел, който прави документален филм, продуциран от „Dazzle Comunications“ и посветен на 160-годишнината на вестника на Светия престол. Ето и думите на папата:

Знам, че изразът е малко двусмислен, но обичам да наричам „Осерваторе романо“ „партийният вестник". Чета го всеки ден и когато не излезе в неделя, ми липсва нещо. Не само сега. В Аржентина също изчитах изцяло седмичното издание на испански език, защото знам, че е връзка със Светия престол, с поучителната власт и с живота на Църквата, с историята на Църквата.

Опасността е лабораторията. За да е актуален, един вестник не може да бъде лабораторен, само от мисли. Трябва да е „уличен“ вестник, така да се каже, но в преносния смисъл: вестник, който знае как да излезе навън, на улицата, да види историята, да докосне историята и да разсъждава върху историята. Днешната и вчерашната. Например броят, посветен на Деня на паметта, беше катехизис, истински катехизис за днешните млади хора: да видят какво се е случило по онова време и какво може да се случи днес. Следователно, това е жив вестник, който ни помага; затова не може да бъде лабораторен или писалищен. Трябва да бъде „уличен“, да отразява живота, а животът се отразява такъв, какъвто е, а не какъвто бих искал да изглежда.

Павел VI казваше, че „Осерваторе романо“ не е просто информационен вестник, а е просвещаващ ежедневник и това е вярно. Да се върнем към изданието, което излезе по случай Деня на паметта: хората, които четат репортажа за паметта, се просвещават, защото им се дават елементи от спомени – паметни и исторически, за да погледнат на света от тази гледна точка. Следователно вестникът е просвещаващ. И за мен беше от полза да прочета този брой, имаше неща по въпроса, които не разбирах добре и които сега разбрах. Вестник, който образова.

Вестник, който освен евангелизаторската си функция, има и много важно дипломатическо измерение. Особено по отношение на разпространението на поучителната власт на Църквата. Мисля за Пий ХII, който говореше по всички възможни теми, неговото беше много богато учение, което бе школа и доктрина, благодарение на „Осерваторе романо“… Папа, който се срещаше с всички и всички идваха при него и той им говореше…

В Аржентина имаше седмично обобщено издание на испански. Изчитах всичко … защото трябваше да разбера. Сега за съжаление вече не излиза там на хартиен носител. Трябва да работим така, че „Осерваторе романо“ да стига до всички, на езика на всички. За това искам да благодаря на хората, които ни помагат финансово за този дар, на спонсорите и на компаниите, които ни помагат…

Какъв ще бъде „Осерваторе романо“ след двеста години? Не съм мислил за това, не съм си задавал въпроса. Надявам се, че ще бъде винаги актуален.

(man/vatn)

03 Юли 2021, 10:31