Първи световен ден на възрастните хора, 25 юли 2021. Първи световен ден на възрастните хора, 25 юли 2021. 

Папата към възрастните хора: цялата Църква е близо до вас

Бабите и дядовците, както и възрастните хора, все още имат възможност да играят важна роля в обществото, както свидетелства от първо лице 84 годишния папа Франциск, в посланието си за Първия световен ден на бабите и дядовците и възрастните хора, който се чества на 25 юли - на тема „Аз съм с вас през всичките дни“ (вж. Mат. 28,20). Предлагаме пълния текст на посланието.

Скъпи баби и дядовци, мили баби!

„Аз съм с вас през всичките дни“ (вж. Mат. 28,20) е обещанието, което Господ е дал на учениците преди да се възнесе на небето и което днес повтаря и на вас, скъпи дядовци и баби. „Аз съм с вас през всичките дни“ са и думите, които като епископ на Рим и като възрастен човек,  бих искал да отправя към вас по повод този първи Световен ден на бабите и дядовците и възрастните хора: цялата Църква е близо до вас: тя се грижи за вас, обича ви и не иска да останете сами

Знам добре, че това послание достига до вас в труден момент: пандемията беше неочаквана и яростна буря, тежко изпитание в живота на всички, особено за възратните хора. Много от нас се разболяха, а много си отидоха ​​или  видяха как животът на техните съпрузи или близки угасва, твърде много бяха принудени да се усамотят изолирани за много дълго време.

Господ познава всяко наше страдание през този период. Той е редом с онези, които живеят болезненото преживяване да бъдат отстранени; нашата самота – още по-тежка поради пандемията. Той я споделя с нас. Традицията гласи, че св. Йоаким, дядото на Исус, също е бил отстранен от общността си, тъй като нямал деца; животът му - като този на съпругата му Анна – е бил смятан за безполезен. Но Господ му изпрати ангел, който да го утеши. Докато натъжен стои пред градските порти, Господен пратеник му се яви да каже: „Йоакиме, Йоакиме! Бог чу твоята настоятелна молитва”. Джото, в една от известните си фрески, изобразява тази сцена, (бел.ред. лого на Световния ден) една от онези много безсънни нощи, изпълнени със спомени, тревоги и желания, с които много от нас са свикнали.

Но дори когато всичко изглежда покрито от мрак, както през тези месеци на пандемията, Господ продължава да изпраща ангели, за да утешат нашата самота и да ни повтари: „Аз съм с вас през всички дни“. Казва го на теб, казва го на мен, на всички. Това е значението на този Световен ден, който исках да бъде отбелязан за първи път тази година, след дълга изолация и бавно възстановяване на социалния живот: че всеки дядо и баба, всеки възрастен човек - особено тези, които са най-самотни: приемете посещението на ангела!

Понякога ангелите придобиват лика на нашите внуци, друг път на членове на семейството, на нашите стари приятели или на тези, които сме срещали в този труден момент. През този период се научихме да разбираме колко важни са прегръдките и посещенията за всеки от нас и колко ме натъжи, че на някои места това все още не е възможно!

Господ ни изпраща своите послания и чрез Божието Слово, за да не липсва в живота ни. Да четем по една страница от Евангелието всеки ден, да молим псалмите, да четем пророците! Ще бъдем трогнати от верността на Господ. Писанието също ще ни помогне да разберем какво иска Господ днес от нашия живот. Всъщност, той изпраща работниците в лозето си през всеки час от деня (срв. Мат. 20: 1-16), през всеки сезон от живота. Самият аз мога да свидетелствам, че получих призива да стана Епископ на Рим, когато бях достигнал, така да се каже, пенсионна възраст и вече си представях, че вече не мога да правя нови неща. Господ е винаги близо до нас, винаги, с нови покани, с нови думи, с утехата си, но винаги е близо до нас. Знайте, че Господ е вечен и никога не се оттегля в пенсия, никога.

В Евангелието от Матей, Исус казва на апостолите: Идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал" (28: 19-20). Тези думи са адресирани днес и към нас и ни помагат да разберем по-добре, че нашето призвание е да съхраняваме корените, да предаваме вярата на младите хора и да се грижим за най-малките. Не забравяйте това.

Няма значение на колко години си, дали още работиш или не, дали си останал сам или имаш семейство, дали си станал баба или дядо по-рано или по-късно в живота, дали все още си самостоятелен или трябва да бъдеш обгрижван, защото няма възраст да се оттеглиш от задачата да се прогласява Евангелието, от задачата да се предадават традициите на внуците. Необходимо е да поемем по този път и най-вече да излезем от себе си, за да предприемем нещо ново.

Следователно, за вас също има подновено призвание в решаващ момент от историята. Ще се запитате: как е възможно това? Моите сили се изчерпват и не мисля, че мога да направя много. Как мога да започна да се държа по различен начин, когато навикът се превърнал в правило на моето съществуване? Как мога да се посветя на най-бедните, когато вече имам толкова много мисли за семейството си? Как мога да разширя погледа си, ако дори не ми е позволено да напусна дома в който живея? Дали моята самота не е твърде тежък товар? Колко от вас си задават този въпрос? Самият Исус чува подобен въпрос от Никодим, който го попитал: "Как може стар човек да се роди?" (Йоан 3,4). Това може да се случи, отговаря Господ, отваряйки сърцето за Светия Дух, който духа, където иска. Светият Дух, с тази свобода, която има, отива навсякъде и прави това, което иска.

Както многократно казвам, от кризата, в която светът се намира, няма да излезем по същия начин: ще излезем по-добри или по-лоши. И „с помощта на Небето [...] нека това не бъде поредното сериозно историческо събитие от което не сме успели да се поучим, поради твърдоглавие! Нека не забравяме възрастните хора, починали от липса на респиратори [...]. Нека такава голяма болка не бъде безполезна, нека да направим скок към нов начин на живот и да открием веднъж завинаги това, от което се нуждаем и че сме длъжници един на друг, за да може човечеството да се възроди “(Енц. Fratelli tutti, 35) . Никой не се спасява сам. Длъжници сме един към друг. Всички сме братя.

В тази перспектива бих искал да ви кажа, че се нуждаем от вас, за да изградим, в братство и социално приятелство, света на утрешния ден: този, в който ще живеем - ние с нашите деца и внуци - когато бурята утихне. Всички „трябва да участваме активно във възстановяването и подкрепата на ранените общества“ (пак там, 77). Сред различните колони, които ще трябва да поддържат тази нова конструкция, има три, за чието изграждане вие, по-добре от другите, можете да помогнете. Три стълба: мечти, памет и молитва. Близостта на Господ ще ви даде силата да тръгне по нов път дори и на най-крехките сред нас, по пътеките на мечтите, паметта и молитвата.

Пророк Йоил изрича това обещание: „И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения (2: 28). Бъдещето на света е в този съюз между млади и стари. Кой, ако не младите, могат да приемат мечтите на възрастните хора и да ги реализират? Но за това е необходимо да продължим да мечтаем: в мечтите за справедливост, мир и солидарност се крие възможността нашите млади хора да имат нови визии и да можем да изградим бъдещето заедно. Също така е необходимо да свидетелствате, че е възможно да се обновите  от това ново изпитание. Сигурен съм, че няма да е единственото, защото в живота си сте имали много и сте успели да ги преодолеете. Поучете се от този опит, преодолейте го и сега.

Затова мечтите са преплетени с паметта. Мисля си колко ценна е болезнената памет от войната и колко много могат да научат от нея новите поколения за стойността на мира. Паметта е истинска мисия на всеки възрастен човек: да помни и да предава спомена на другите”. Едит Брук, която оцеля след трагедията на Холокоста, каза, че „дори събуждането на една-единствена съвест си струва усилията и болката да се запази жив споменът за миналото - и заключава: „За мен паметта е жива». Също така мисля за моите баба и дядо и за онези от вас, които е трябвало да емигрират и знаят колко уморително е да напуснеш дома си, както мнозина правят и днес в търсене на бъдеще. Може би някои от тях са до нас и се грижат за нас. Тази памет може да помогне за изграждането на по-човешки, по-приемащ свят. Но без паметта не може да гради; без фундамент никога не може да се изгради една къща. Никога. А основата на живота е паметта”.

Накрая молитвата. Моят предшественик, папа Бенедикт, светец-старейшина, който продължава да се моли и работи за Църквата, веднъж каза: „Молитвата на възрастните хора може да защити света, помагайки му може би по-силно отколкото усилията на мнозина“. Това той каза почти в края на своя понтификат, през 2012 г. Това е красиво. Вашата молитва е много ценен ресурс: тя е белия дроб, от който Църквата и светът не могат да се лишат. Особено в този труден за човечеството момент, когато всички сме в една лодка в бурното море на пандемията, вашето застъпничество за света и за Църквата не е напразно, а показва на всички увереността в един пристан“.

Скъпа бабо, скъпи дядо, в заключение на моето послание, бих искал да ви посоча и примера на блажения - а скоро и светец - Шарл дьо Фуко. Той е живял като отшелник в Алжир и в този периферен контекст даде свидетелство за „стремежа да чувства всяко човешко същество като брат“ (Енц.Fratelli tutti, 287). Неговата история показва как е възможно дори в уединението на собствената пустиня, да се застъпваш за бедните в целия свят и наистина да станеш брат и сестра на всички.

Моля Господ, че благодарение на неговия пример, всеки от нас да може да разшири сърцето си и да го направи чувствително към страданията на най-малките и да може да се застъпи за тях. Нека всеки от нас се научи да повтаря на всички, и по-специално на по-младите, онези утешителни думи, които днес са  отправени и към нас: „Аз съм през всиички дни“. Смелост и напред! Нека Господ да ви благослови.

(dg/vatn)

24 Юли 2021, 09:09