Нови правила за предсъборната литургия, по-голяма отговорност за епископите
Ватикан Нюз
След консултация с епископите по света, папа Франциск реши да промени правилата, регулиращи употребата на литургийника от 1962 г., либерализиран като „Извънреден римски обред“ преди четиринадесет години от неговия предшественик Бенедикт XVI. По тази причина папа Франциск публикува днес Документ под формата на motu proprio със заглавие „Traditionis custodes“ за използването на римската литургия преди 1970 г., придружен от негово писмо, в което обяснява причините за своето решение. Ето основните новости.
Отговорността за регулирането на литургиите според предсъборния обред се връща на епископа, модератор на епархийския литургичен живот: „негова изключителна компетентност е да разреши използването на Missale Romanum от 1962 г. в епархията, следвайки указанията на Апостолското седалище“. Епископът ще трябва да се увери, че групи, които вече отслужват литургия с древния литургийник, „не изключват валидността и легитимността на литургичната реформа, на нормите на Втория Ватикански събор и на учителната власт на Римските папи“.
Литургии според древния обред вече няма да се отслужват в енорийските църкви, епископът ще установи църквата и дните на нейното отслужване. Четивата трябва да бъдат „на езика на народа“, като се използват преводите, одобрени от епископските конференции. Отслужващият ще бъде свещеник, упълномощен от епископа. Последният също е отговорен да провери необходимостта дали да се запазят или не литургиите според древния литургийник, като се провери тяхната „ефективна полезност за духовното израстване“. Всъщност е необходимо отговорният свещеник да има присърце не само достойното отслужване на литургията, но и пастирската и духовна грижа за вярващите. Епископът „ще се погрижи да не разрешава създаването на нови групи“.
Свещеници, ръкоположени след публикуването на днешния папски Документ, които възнамеряват да служат с предсъборния литургийник „трябва да подадат официална молба до епархийския епископ, който преди да даде разрешение, ще се консултира с Апостолското седалище“. Докато тези, които вече го правят, ще трябва да поискат разрешение от епархийския епископ да продължат да го използват. Институтите за богопосветен живот и обществата на апостолски живот, „създадени своевременно от Папската комисия Ecclesia Dei“, попадат в компетенцията на Конгрегацията за религиозните общности. Ведомствата за култа, и за богопосветените ще наблюдават спазването на тези нови разпоредби.
В писмото придружаващо документа папа Франциск обяснява, че разрешенията, установени от неговите предшественици за използването на древния литургийник са били мотивирани главно „от желанието да се спомогне възстановяването на целостта след разкола с движението, ръководено от архиепископ Льофевр“. Искането, адресирано до епископите, да приемат щедро „справедливите копнежи“ на вярващите, поискали използването на този литургийник, „следователно имаше църковна причина за възстановяване на единството на Църквата“. Това право - отбелязва Франциск -„беше изтълкувано от мнозина в Църквата като възможност за свободно използване на Римския литургийник, обнародван от Свети Пий V, определяйки паралелното използване на Римския литургийник, издаден от Свети Павел VI“.
Папата припомня, че решението на Бенедикт XVI с Документа под формата на Motu Proprio "Summorum Pontificum" (2007) е подкрепено от „убеждението, че тази разпоредба не би поставила под съмнение едно от съществените решения на Втория Ватикански събор, подкопавайки по този начин му“. Папа Ратцингер преди четиринадесет години обяви за неоснователен страха от разцепления в енорийските общности, защото, пише той, „Двете форми на използване на римския обред биха могли да се обогатят взаимно“. Но проучването, наскоро извършено от Конгрегацията за доктрината на вярата сред епископите, даде отговори, които разкриват - пише Франциск – „ситуация, която ме наскърбява и тревожи, потвърждавайки необходимостта от намеса“, тъй като желанието за единство е било „сериозно пренебрегнато“, а отстъпките, предложени с голямо великодушие, са били използвани „за увеличаването на разстоянията, закоравяването на различията, създаването на контрасти, които нараняват Църквата и възпрепятстват нейния напредък, излагайки я на риска от разделения“.
Папата споделя, че е наскърбен от злоупотребите в литургичните служби „от двете страни“, но също така казва, че е натъжен от „манипулиращата употреба на Missale Romanum от 1962 г., която все повече се характеризира с нарастващо отхвърляне не само на литургичната реформа, а на Втория Ватикански събор, с необоснованото и неустойчиво твърдение, че е предал Традицията и „истинската Църква“. „Съмнението в събора - обяснява Франциск - означава да се съмняваме в самите намерения на отците, които упражниха своята колегиална власт по тържествен начин cum Petro et sub Petro във вселенския събор, и в крайна сметка да се съмняваме в същия Свети Дух, който ръководи Църквата“.
Накрая, Франциск добавя последната причина за решението си да промени отстъпките от миналото: „все по-красноречива е в думите и в поведенията на мнозина тясната връзка между избора на службите според литургичните книги преди Втория Ватикански събор и отхвърлянето на Църквата и нейните институции в името на тази, която те смятат за „истинска Църква“. Става въпрос за поведение, което противоречи на общението, подхранвайки стремежа към разделението… срещу което твърдо реагира Апостол Павел. Именно, за да се защити единството на Тялото Христово съм принуден да отменя правата отпуснати от моите предшественици“.
