Ангел Господен: отворете сърцето си за Божиите изненади
Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана
Исус не е ценен като пророк в родния си град Назарет, защото съгражданите му не приемат, че Божият син е „син на дърводелец“, че чрез Него Господ „идва близо до нас“ и „не е абстрактен и далечен“. Това посочи папа Франциск преди молитвата Ангел Господен в катехизисната си беседа за неверието на жителите от Назарет, описано в евангелието според Марко (Мк. 6, 1-6).
„Пророк не бива без почит, освен в отечеството си“
Папата посочи, че „много съграждани, като го слушат, се питат: „Откъде у Него това, каква е тая мъдрост? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син?“ (ст.2,3), тоест на нашите съседи, които познаваме добре?. Пред тази реакция, добави Франциск, „Исус потвърждава една истина, която е станала част от народната мъдрост: „Пророкът не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си“(ст.4).
Зная за Исус, но не го разпознавам
Папата обясни, че жителите на Назарет „знаят за Исус, но не го разпознават“, защото „ние можем да знаем различни неща за даден човек, да имаме представа за него, да вярваме на това, което казват другите, може би от време на време да го срещаме в квартала, но всичко това не е достатъчно". Според Франциск, това е „повърхностно знание, което не разпознава уникалността на този човек“.
Това рискуваме всички: смятаме, че знаем много за даден човек, но най-лошото е, че му слагаме етикети и го затваряме в нашите предразсъдъците“.
Ако предразсъдъците вземат превес, трудно е да се отворим за новите неща
По същия начин съгражданите на Исус го познават от тридесет години и мислят, че знаят всичко за Него, но „те никога не разбраха кой всъщност е Исус. Те се спират на външността и отхвърлят новото, което носи Исус", посочи още Бергольо.
Когато допуснем удобството на навика и диктатурата на предразсъдъците да надделеят, е трудно да се отворим за новото и да се изненадваме. Ние контролираме, въз основа на навиците и предразсъдъците. Става така, че често пъти от живота, от преживяванията и дори от хората търсим само потвърждение на нашите идеи и на нашите схеми, за да не се налага никога да полагаме усилия за промяна
Без удивление, вярата става отегчителна литания
Папата добави, че „това може да се случи и на нас, вярващите с Бог, на нас, които смятаме, че познаваме Исус, че вече знаем толкова много за Него и че е достатъчно да повтаряме същите неща, както винаги“. Но това не е достатъчно. „Без отвореност за новото и за Божиите изненади, без удивление, вярата се превръща в отегчителна литания".
Не са приели скандала с Въплъщението
Папа Бергольо коментира, че съгражданите на Исус „не го разпознават и не вярват в Него, защото не приемат скандала с Въплъщението". Наистина, за тях „е скандално, че Божията необятност се разкрива в малотата на нашата плът, че Божият Син е син на дърводелеца, че божествеността е скрита в човешкото, че Бог обитава в лика, в думите, в жестовете на обикновения човек"
Ето го скандалното: въплъщението на Бог, неговата конкретност, неговото „ежедневие“. В действителност, по-удобен е един абстрактен и далечен Бог, който не се забърква в ситуациите и който приема вяра, отдалечена от живота, от проблемите, от обществото. Или искаме да вярваме в Бог със „специални ефекти“, който прави само изключителни неща и винаги вълнува много.
Докато Бог се въплъти: смирен, нежен, скрит, той се доближи до нас, живеейки в нормалността на нашето ежедневие.
Очи, отворени за присъствието на Бог във всекидневния живот
Папата заключи, че и за нас има опасност, като съгражданите на Исус, „когато Той минава, да не Го разпознаем, дори да се скандализираме от Него“. Затова папата насърчи да се помолим на Дева Мария, „която прие тайната на Бог в ежедневието на Назарет, да ни държи с очи и сърце, свободни от предразсъдъци и отворени за учудването, за Божиите изненади, за Неговото смирено и скрито присъствие в ежедневието“.
