Шуман, вярата зад политическия гений

Оливие Бонел – Светла Чалъкова – Ватикана

Декретът, признаващ героичните добродетели на Робер Шуман, „е важна стъпка в процеса за канонизацията“. Отец Бернард Ардура - повече от десетилетие председател на Папския комитет за исторически науки и с дълги години служба в Светия престол  - работи от известно време по каузата за беатификацията на Робер Шуман. „Упълномощаването на декрета идва - напомня той пред ватиканските медии - след дълъг път, започнал през осемдесетте години на миналия век в епархията на Мец, по време на който бяха изслушани над 100 свидетели, всички единодушни – посочва той - при възстановяването на „великия християнски живот“ на политика, какъвто бе Шуман.

Сега, отец Ардура, тази очаквана цел е реалност

Може да се каже, че ставайки Достопочтен Божи Слуга е по-лесно да му се молим: за това трябва да се молим на Робер Шуман, без да забравяме обаче, че за да се стигне до беатификация, ще е необходим знак от Бог, чудо, за да се удостовери по някакъв начин светостта на този човек, който беше изцяло отдаден в служба на другите, в служба за общото благо, човек, който беше преди всичко Божий човек.

Какво представлява фигурата на Робер Шуман за политиците, както на национално, така и на европейско ниво?

Вярвам, че в днешния контекст фигурата на Робер Шуман е по-актуална от всякога. Европейският съюз, в който живеем, се превърна в страхотна машина, впечатляваща, страхотна администрация, която има много възможности. Но опасността се състои именно в забравянето на „защо“, каква е целта на целия този апарат: именно защото искаме да реализираме един велик идеал. Този идеал е илюстриран от Робер Шуман и тези, които наричаме „бащите на Европа“. Онези мъже, които след Втората световна война искаха да бъдат насърчители на помирението. Ето защо, Робер Шуман ни напомня, че за да има смисъл, за да бъде вярна на своето призвание, Европа трябва да вдъхнови своята политика с дълбокото чувство за служение на човека, със солидарност.та И в този смисъл вярвам, че каузата за беатификацията на Робер Шуман ни представя човек, чийто идеал е по-актуален от всякога“.

Нека за момент да поговорим за вярата на човека Робер Шуман: как можем да опишем вярата му в Бог?

Робер Шуман беше християнин, който поради своя нрав не беше особено експанзивен. Следователно трябва да се има предвид, че той е изживял вярата си с трезвост. Той не изнасяше проповеди, но вярата му беше много жива, много дълбока: живееше точно в общение с Бог и тази размяна на любов бе по някакъв начин в основата на неговото действие. Затова, той е човек, мирянин, който е живял християнския си живот с просветена вяра, винаги е имал грижата да възпитава вярата си и е известно, че например по време на Втората световна война, когато се е укривал, скрит в различни религиозни домове във Франция той посвещава тези години на изучаването по-специално на Summa Teologica и други творби на св. Тома Аквински. Знаем, че той е бил голям читател на произведенията на св. Августин и е можел да ги чете на оригиналния език - много добре е знаел латински и гръцки. Следователно това означава, че дори в политическия си живот той се е грижил много за своята вяра и своята формация: днес бихме казали „постоянна формация“ на вярата си.