Папата: както Петър и Павел да станем апостоли на освобождението
В базиликата, изпълнена с верни, спазващи правилата за безопасност, присъстваха епископи и кардинали, както и делегация на Константинополската Вселенска патриаршия, водена от Халкидонския митрополит Емануил, която дойде в Рим за традиционния обмен на делегации на празниците на съответните им покровители. В началото на литургията, папата благослови светите палии за новите митрополити, като знак за единение с Петър и да бъдат разпознавани като „пастири на своето стадо.
„Днес честваме двама велики Апостоли на Евангелието и два стълба на Църквата: Петър и Павел“, каза папата в началото на проповедта си, като прикани верните да погледнат „отблизо тези двама свидетели на вярата. "В центъра на тяхната история не е тяхната смелост и опитност, а срещата с Христос, кой"то променя живота им. Те са изпитали онази любов, която ги е излекувала и освободила и затова те са станали апостоли и служители за освобождението за другите".
„Петър и Павел са свободни, само защото са освободени. Петър, рибарят от Галилея, беше освободен от чувството за неадекватност и от горчивината на неуспеха, което се случи благодарение на безусловната му любов към Исус - обясни папата. Въпреки че е опитен рибар, той на няколко пъти посред нощ изпитва горчивия вкус на поражението пред празните мрежи; изкушен е да дръпне греблата в лодката; въпреки силата си, той често е обзет от страх; въпреки че е страстен ученик на Господ, продължава да разсъждава според света, без да може да разбере и приеме смисъла на Христовия кръст; докато казва, че е готов да даде живота си за Него, достатъчно е да се почувства заподозрян, че е един от неговите хора, за да се изплаши и се отрече от Учителя. Въпреки това, Исус го обича безвъзмездно и залага на него. Насърчава го да не се предава, да хвърли мрежите си отново в морето, да ходи по водата, да гледа смело на собствената си слабост, да го следва по пътя на Кръста, да положи живота си за братята си, да пасе неговото стадо".
По този начин, обясни папата, Исус го „освободи от страха, от сметки, основани единствено на човешката сигурност и от светските грижи, вдъхвайки му смелост да рискува всичко и радостта да се чувства ловец на хора. Призова именно него, за да утвърди братята във вярата. Той му даде ключовете, за да отвари вратите към срещата с Господа и силата да обвързва и развързва: да обвързва братята с Христос и да развързва възлите и веригите на живота им. Всичко това беше възможно само защото Петър първо бе освободен. Веригите с които е окован, са разкъсани и, точно както се случи в нощта на избавлението на израилтяните от египетското робство, той е помолен да стане бързо, да сложи колана си и да завърже сандалите си, за да излезе. И Господ отваря вратите широко пред него. Това е нова история за отваряне, за освобождение, за разкъсване на вериги, за излизане от затвора. Петър преживява Пасхата: Господ го е освободил“.
Апостол Павел също е преживял освобождението на Христос, посочи папата,: „Той бе освободен от най-угнетяващото робство, това на собственото его, и от Савел, името на първия цар на Израел, ставайки Павел, което означава малък. Той също е освободен от религиозното усърдие, което го е направило безмилостен в отстояването на приетите традиции и насилие в преследването на християните. Официалното спазване на религията и защитата на традицията с мечове, вместо да го отвори за любовта на Бог и на братята, го бяха сковали. Той бе фундаменталист. От това Бог го избави; и вместо това не му спести толкова много слабости и трудности, които направиха по-плодотворна неговата евангелизираща мисия: трудостите на апостолата, физическата немощ; насилиета и преследванета, корабокрушения, глад и жажда“
Тези двама „гиганти на вярата“ „освободиха силата на Евангелието в света, само защото преди това бяха освободени от срещата с Христос“. „Той не ги съди, не ги унижава, а споделя живота им с обич и близост, като ги подкрепя със собствената си молитва и понякога ги разтърсва, призовавайки ги да се променят“. Исус прави същото с всеки от нас. „Той ни уверява в своята близост, като се моли за нас и се застъпва пред Отца; и нежно ни упреква, когато сгрешим, за да намерим сили да станем и да продължим да вървим".
„Както Петър - каза папа Франциск - и ние сме призвани да се освободим от чувството на поражение в нашия понякога неуспешен риболов; да се освободим от страха, който ни обездвижва и ни кара да се страхуваме, затваряйки ни в нашата сигурност и отнемайки смелостта на пророчеството”. „Както Павел – добави Франциск - и ние сме призвани да се освободим от лицемерието на външността; да се освободим от изкушението да се наложим със силата на света, а не със слабостта, която отваря място за Бог; да се освободим от това религиозно съблюдаване, което ни прави твърди и негъвкави; да се освободим от двусмислени връзки с властта и от страха да не бъдем разбрани и нападнати".
Петър и Павел ни предават образа на Църква, поверена в нашите ръце, но водена от Господ с вярност и нежност. Той е този, който води Църквата - на слаба Църква, но силна в присъствието на Бог. Образът на една освободена Църква, която може да предложи на света онова освобождение, което не може да дойде само: освобождението от греха, смъртта, примирението, от чувството за несправедливост, от загубата на надежда, която помрачава живота на жените и мъжете на нашето време. „Колко много нашите градове, нашите общества и нашият свят се нуждаят от освобождение? Колко вериги трябва да се скъсат и колко врати с решетки трябва да се отворят!", възкликна папата.
В края на проповедта, папата се обърна към архиепископите, които приемат светите палии: „Този знак за единство с Петър припомня мисията на пастира, който дава живота си за стадото“. След това Франциск отправи специален поздрав към делегацията на Вселенската патриаршия, изпратена от патриарх Вартоломей: „Вашето желано присъствие е ценен знак за единство по пътя на освобождението от дистанциите, които скандално разделят вярващите в Христос“.
(dg/vatn)
