Папа Франциск на генералната аудиенция Папа Франциск на генералната аудиенция 

Генерална аудиенция: молитвата е дихание, даващо смисъл на всяко действие

На генералната аудиенция Франциск отново насочи вниманието на вярващите към постоянството в молитвата и подчерта, че е нечовешко да бъдеш толкова погълнат от работа, че да не може да се намери време за връзката с Бог.

Дебора Донини – Светла Чалъкова - Ватикана

Молитвата не е в противоречие с „ежедневната работа с многото дребни задължения и срещи, а е мястото, където всяко действие намира своя смисъл, своето защо и своя мир“. На постоянството в молитвата бе посветена днешната катехизисна беседа на папа Франциск по време на генералната аудиенция, която проведе отново в двора „Сан Дамазо“ във Ватикана.

Молитвата на сърцето

Насочвайки вниманието над това как да се молим с постоянство, папата изходи от духовния път на руския поклонник, един руски аскетичен текст, написан между 1853 и 1861 г. Думите на св. Павел в Първото послание до Солунците: „Молете се постоянно и за всяко нещо благодарете“ впечатляват този човек, който се чуди как е възможно това да се случи, защото животът ни е разпокъсан в много различни моменти, които не винаги ни позволяват да се концентрираме“. От този въпрос започва неговото изследване, което ще го накара да открие това, което се нарича молитва на сърцето, която папата призова присъстващите верни да повторят с него няколко пъти.

„Тази молитва се състои в повтарянето на думите: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, смили се над мен грешника!“. Една проста, но много красива молитва. Молитва, която малко по малко се адаптира към ритъма на дишането и се простира през целия ден“, каза папата.

Молитвата: огън, който гори непрестанно

Всъщност - отбелязва той - „дишането никога не спира, дори докато спим; а молитвата е диханието на живота”. Папа Франциск припомни и монахът Евагрио Понтико, живял през четвърти век, който казва: „Не ни е заповядано да работим, да гледаме и да постим непрекъснато - не, това не е поискано - докато непрекъснатата молитва е закон за нас“. Ето защо, същества едни плам в християнския живот, който никога не трябва да липсва: „малко като онзи свещен огън, който се пазеше в древните храмове, който гореше непрекъснато“. По същия начин – прибави Франциск -  „и в нас трябва да има свещен огън, който да гори непрекъснато и който нищо не може да угаси”. Също думите на св. Йоан Златоуст - друг пастир, внимателен към конкретния живот, епископ и Църковен Учител, живял в края на четвърти и началото на пети век - са полезни при насърчението към постоянството на молитвата: „Дори на пазар или по време на самотна разходка е възможно да се отправя честа и гореща молитва. Възможно е и във вашия магазин, било то докато продавате, или дори докато готвите“. Следователно молитвата - подчерта още Франциск - „е вид музикално петолиние, където ние поставяме мелодията на живота си“.

Да си спомним за Бог

Папата сподели, че е наясно, че не е лесно да се приложат тези принципи на практика. Например, „баща и майка, заети с хиляди задачи, могат да изпитат носталгия по онзи период в живота си, когато беше лесно да се намери време и пространство за молитвата“.

„След това децата, работата, задълженията в семейния живот, родителите, които остаряват ... Човек има впечатлението, че никога не може да се справи с всичко. Затова е добре да мислим, че Бог, нашият Отец, който трябва да се грижи за цялата вселена, винаги помни всеки от нас. Затова и ние винаги трябва да си спомняме за Него!“.

Работата и молитвата са взаимодопълними

Централно място също заема работата, която в християнското монашество винаги е почитана, не само заради моралния дълг да се подсигури личния и този на другите живот, но и за един вид вътрешен баланс. „Рисковано е за човека - отбелязва папата - да развие един толкова абстрактен интерес, че да загуби контакт с реалността“. Между другото -  продължи той – „в човешкото същество всичко е „двойно“: тялото ни е симетрично, имаме две ръце, две очи, два крака":

„По същия начин са работата и молитвата, които се допълват. Молитвата - която е „дъхът“ на всичко - остава като жизненоважен фон на работата, дори в моментите, когато не е изрична. Нечовешко е да бъдеш толкова погълнат от работа, че вече да не намираш време за молитва. В същото време молитвата, която се отчуждава от живота, не е здравословна. Молитвата, която ни отчуждава от конкретността на живота, се превръща в спиритизъм или, още по-лошо, в ритуализъм“.

В действителност, Исус, след като показа славата си на своите ученици на планината Тавор, не искаше да удължи този момент на екстаз, а възобнови ежедневния си път, „защото това преживяване трябваше да остане в сърцата като светлина и сила на тяхната вяра“, обясни папата, подчертавайки, че „времената, посветени на това да бъдем с Бог, съживяват вярата, която ни помага в конкретността на живота, а вярата от своя страна подхранва молитвата, без прекъсване“. Ето защо, „в тази циркулярност между вяра, живот и молитва се разпалва онзи огън на християнската любов, която Бог очаква от нас“.

Photogallery

Моменти от генералната аудиенция с папа Франциск
09 Юни 2021, 12:11
Прочети всичко >