Генерална аудиенция: Исус винаги се моли за всеки от нас
Срещата започна с няколко минути закъснение, тъй като папата остана по-дълго време сред верните и поклонниците, събрани в двора на Сан Дамазо. Повече от 20 минути папата преминаваше сред присъстващите, включително група аржентинци, стискайки ръце, благославяйки и галейки деца, слагайки подписа си върху изображения, тефтери и дори на японско знаме. Имаше и такива, които го помолиха да благослови или поне да докосне мобилния им телефон.
„Евангелията - каза Франциск - ни показват колко важна е била молитвата в отношенията на Исус с неговите ученици. Това проличава още при избора на онези, които по-късно ще станат апостоли. Лука поставя избирането им в точен контекст: „отива на хълма да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога” (6,12-13). „Съдейки по това как тези мъже ще се държат по-късно, изглежда, че изборът не е най-добрият, тъй като те избягаха и го оставят сам; но именно това, особено присъствието на Юда, бъдещия предател, доказва, че тези имена са били записани в Божия план”.
„Апостолите – продължи папата - понякога стават причина за безпокойство, но Исус, тъй като ги е приел от Отца, в молитва, така ги носи в сърцето си, дори при грешките им, дори в паданията им. Във всичко това откриваме как Исус е бил учител и приятел, винаги готов да чака търпеливо обръщането на ученика. Кулминацията на това търпеливо очакване е „мрежата“ от любов, която Исус тъче около Петър. На Тайната вечеря той му казва: „Симоне, Симоне, ето: Сатана те потърси да те пресее като жито; но аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си“ (Лк 22: 31-32).
„Впечатляващо е, че в момента на падението, любовта на Исус не престава". „Любовта на Исус, молитвата на Исус не престава, а дори става по-интензивна и ние сме в центъра на молитвата му! В този момент всеки от нас си мисли: „Исус моли ли се за мен? И отговорът е „да“. Молитвата на Исус се връща в решаващ момент, за да провери вярата на учениците“. Исус се моли в момента на проверка на вярата на учениците, когато ги пита, първо, какво казва тълпата за него, а след това какво те самите мислят за него. Петър отговаря за всички: „Христос Божий“.
„Големите повратни моменти в мисията на Исус винаги са предшествани от интензивна и продължителна молитва – посочи папата. Тази проверка на вярата изглежда като цел, но вместо това е нова отправна точка за учениците, защото от този момент нататък Исус им говори открито за своята мисия, страдания, смърт и възкресение. В тази перспектива, която инстинктивно предизвиква отблъскване, както у учениците, така и у нас, които четем Евангелието, молитвата е единственият източник на светлина и сила. Необходимо е да се молим по-интензивно, всеки път, когато пътят става стръмен“.
След това папата цитира епизода на Преображението: "Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. Докато се молеше, лицето му се промени", четем в Евангелието. Ето защо, коментира Франциск, „проявлението на славата на Исус се осъществява още в молитвата, докато Синът беше потопен в общението с Отца“. „От Евангелието научаваме, че Исус не само иска да се молим, както той се моли, но ни уверява, че дори ако опитите ни за молитва са напразни и неефективни, винаги можем да разчитаме на неговата молитва. Трябва да знаем, че Исус се моли за мен”.
Папата завърши размишлението си, като повтори, че дори ако трудно произнасяме молитвите поради колеблива вяра, не трябва да преставаме да вярваме, че те пристигат в Рая, защото са подкрепяни от молитвата на Исус. Дори и да не знаем как да се молим, Той го прави за нас, дори в момента на изпитанието, дори в момента на греха, Исус се моли за нас.
(dg/vatn)
