Ангел Господен: само любовта лекува живота
Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана
Въз основа на евангелския откъс за деня (Мк 5, 21-43), папата се спря на двете най-драматични ситуации в живота: смъртта и болестта, от които Исус спасява двама души. Франциск посочи, че в настоящия период, болестта все още заема централно място в новините, но болката и смъртта нямат последната дума, защото „Исус побеждава този враг“. Затова Светият Отец насърчи да се съсредоточим върху епизода с изцелението на жената с помощта на Исус. „Повече от здравето й, тя е компрометирана в нейните чувства: тя е страдала от кръвотечение и затова, според манталитета на времето, е била считана за нечиста“. И е била маргинализирана, живеела е сама, с наранено сърце:
Коя е най-голямата болест в живота? Рак, туберкулоза, пандемия? Не. Най-голямата болест в живота е липсата на любов, да не можем да обичаме. И изцелението, което има най-голямо значение, е изцелението на привързаността.
Любовта не се купува
Папата поясни, че в „тази жена без име, можем да се видим всички ние“: като нея, която бе похарчила всичко, което е имала, в търсене на лечение за своята болест и ние търсим погрешни лекарства, „за да заситим нашата липса на любов“:
Смятаме, че успехът и парите ни правят щастливи, но любовта не се купува, тя е даром. Укриваме се във виртуалното, но любовта е конкретна. Не се приемаме такива, каквито сме и се крием зад гримовете на външността, но любовта не се състои във външния вид. Търсим решения от гадатели и знахари, като след това се оказваме без пари и без покой, като тази жена.
Изцелението означава да отворим сърцето си за Исус
Докато истинската любов се намира у Исус, отбеляза папата, в „директния контакт“ с Него, точно както бе направила жената, отивайки след народа, „за да се допре до дрехата Му“:
Особено в сегашния момент ние разбрахме колко важни са контактите и връзките. Същото важи и за Исус: понякога се задоволяваме да спазваме някои заповеди и да повтаряме молитви, много пъти, като папагали … Но Господ чака ние да се срещнем с Него, да отворим сърцето си пред Него и като онази жена, да се допрем до дрехата Му, за да се излекуваме. Защото, влизайки в близост с Исус, ние изцеляваме нашите чувства.
Да отидем отвъд предразсъдъците и привидността
Затова, сред многото хора, Исус търси онази жена, каза папата, „търси лице и сърце, изпълнени с вяра“:
Исус не гледа общо, като нас, а гледа отделния човек. Не се спира пред раните и грешките от миналото, а отива отвъд греховете и предразсъдъците. Не се спира на външността, а стига до сърцето. И изцелява точно нея, която е била отхвърлена от всички. С нежност, той я нарича „дъще“.
Да приемем наранените и самотни хора
Затова папата насърчи да постъпваме точно като Исус, да Му подражаваме, да обръщаме погледа си към многото хора, които живеят до нас, наранени и самотни, които „имат нужда да бъдат обичани“, да чувстват нашата „ласка“:
Исус иска да имаме поглед, който да не се спира на външността, а да стига до сърцето; поглед, който да не съди – нека престанем да съдим другите! – а приемащ поглед. Защото само любовта лекува живота.