Търси

 Света литургия за мигрантите във Ватикана през 2018 г. Света литургия за мигрантите във Ватикана през 2018 г. 

Папата за Деня на мигрантите и бежанците: „Към все по-голямо ниe"

На пресконференция във Ватикана бе представено посланието на папа Франциск за 107-ия Световен ден на мигрантите и бежанците, който ще бъде отбелязан на 26 септември, с тема: „За Църквата, срещата с чужденеца, плодородна почва за развитие на икуменизъм и междурелигиозен диалог“.

„След като здравната криза отмине, най-лошата реакция би била да се изпадне още повече в трескава консумация и нови форми на егоистична самозащита. Нека с небесната помощ вече няма да има „другите“, а само „ние“ (енциклика Fratelli tutti). Ето защо реших да посветя посланието за 107-ия Световен ден на мигрантите и бежанците на тази тема: „Към все по-голямо ние“, като по този начин искам да посоча ясен хоризонт за нашето общо пътуване в този свят“. Така папа Франциск обяснява  посланието си за 107-ия Световен ден на мигрантите и бежанците, който ще бъде отбелязан на 26 септември, с тема: „За Църквата, срещата с чужденеца, плодородна почва за развитие на икуменизъм и междурелигиозен диалог“

Историята на „ние“

Папата припомня поризхода на това „ние“ още в Божия промисъл: „Бог създаде човека по свой образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде. Бог ги благослови и им каза: „Бъдете плодотворни и се размножавайте“ »(Битие 1: 27-28). Бог ни създаде по свой образ, по образ на своето Едино и Троично същество, общение в многообразието.

 „Историята на спасението започва с „ние“ и завършва с „ние“, а в центъра стои тайната на Христос, умрял и възкръснал „за да бъдат всички едно“ (Йоан 17:21) – посочва папата в посланието. Сегашното време обаче ни показва, че това „ние“ пожелано от Бог е фрагментирано, наранено и обезобразено. И това се вижда особено в моменти на най-голяма криза, каквато е сегашната пандемия. Затворените и агресивни национализми (вж. Братя всички, 11) и радикалният индивидуализъм (срв. Пак там, 105) ни разрушават или разделят, както в света, така и вътре в Църквата. А най-високата цена заплащат тези, които най-лесно могат да станат други: чужденци, мигранти, маргинализираните, които живеят в екзистенциалните периферии“.

В действителност, посочва Франциск, „всички сме в една и съща лодка и сме призвани да се ангажираме, така че да няма повече стени, които да ни разделят, да няма повече други, а само ние, голямо, колкото цялото човечество. Поради тази причина се възползвам от възможността на този ден да отправя двоен призив да вървим заедно към все по-голямо ние, обръщайки се преди всичко към вярващите католици, а след това и към всички мъже и жени по света“.

Все по-католическа и приобщава Църква

За членовете на Католическата църква този призив се превръща в ангажимент да бъдат все по-верни на това, че са католици, пише папата. „Католичността на Църквата и нейната универсалност е реалност, която изисква да бъде приета и да се живее във всяка епоха, според на волята и благодатта на Господ, Който ни обеща да бъде с нас винаги, до края на времето (срв. Мат. 28:20). Неговият Дух ни прави способни да прегърнем всички  и да общуваме в многообразието, като хармонизирайки различията, без да налага еднообразие, което обезличава. При срещата с многообразието от чужденци, мигранти, бежанци и в междукултурния диалог, който може да възникне, ни се дава възможност да израстваме като Църква, да се обогатяваме взаимно. Всеки кръстен, където и да се намира, е пълноправен член на местната църковна общност, член на една Църква, жител на един дом и член на едно единствено семейство“.

Папата се обръща към вярващите католици „да се ангажират, всеки в своята общност в която живее, така че Църквата да бъде все по-приобщаваща,  за да може „да излезе по улиците на екзистенциалните периферии, за да лекува ранените и търси изгубения, без предразсъдъци или страх, без прозелитизъм, но готова да разшири шатрата си, за да приеме всички”. „Сред жителите на предградията ще намерим много мигранти и бежанци, разселени лица и жертви на трафик, за които Господ иска да се прояви любовта му и да бъде обявено спасението му“, пише Франциск. „Срещата с мигранти и бежанци от други конфесии и религии е плодородна почва за развитието на искрен и обогатяващ икуменичен и междурелигиозен диалог“.

Разнообразието обогатява

Същият приобщаващ дух е нужен и за света, призовава папата: „Човешкото семейство трябва да се реорганизира, за да изградим заедно нашето бъдеще на справедливост и мир, като гарантираме, че никой не е изключен“. Бъдещето на обществото, което Франциск предвижда, е бъдеще „в цветове“, „обогатено от многообразието и междукултурните отношения“. Но за да не остане това само мечта, "трябва да се научим днес да живеем заедно, в хармония и мир". „Трябва да работим усилено, за да съборим стените, които ни разделят, и да изградим мостове, които благоприятстват културата на срещата, съзнавайки съкровената взаимовръзка, която съществува между нас“. В тази перспектива, „съвременните миграции ни предлагат възможността да преодолеем страховете си, за да се обогатим от разнообразието на дара на всеки човек. Ако наистина желаеме това, можем да превърнем границите в привилегировани места за срещи, където може да разцъфти чудото на все по-голямо ние”.

Грижата за общия дом, личен и колективен ангажимент

В посланието, Франциск призовава и за грижа към творението, нашия общ дом. „Моля всички мъже и жени по света да се възползват добре от даровете, които Господ ни е поверил, за да запазим и направим неговото творение още по-красиво“, пише папата. Трябва да се обединим във все по-голямо ние, все по-отговорни и по-убедени, че всяко добро, направено в света, се прави за настоящите и бъдещите поколения“. Това е "личен и колективен" ангажимент и „грижа за всички братя и сестри, които ще продължат да страдат, докато се опитваме да постигнем по-устойчиво, балансирано и приобщаващо развитие". Ангажимент, посочва Франциск, който "не прави разлика между местни и чужденци, между жители и гости, защото това е общо богатство, от чиито грижи, както и от чиито ползи никой не трябва да бъде изключен".

Молитва

Папата завършва Посланието с молитва:

Свети и обични Отче,

Твоят Син Исус ни научи,

че Небесата ликуват,

когато някой, който е изгубен е намерен,

когато някой, който е бил изключен или изхвърлен

е отново приет сред нас,

което да става все по-голямо и по-голямо.

Молим Те, всички ученици на Исус

и всички хора с добра воля

да получат благодатта да изпълнят Твоята воля в света.

Благослови всеки жест на прием и помощ,

който превръща всеки, който е в изгнание

в ние на общността и на Църквата,

за да може нашата земя да стане,

такава, каквато Ти си създал,

Общият дом на всички братя и сестри.

Амин.

06 Май 2021, 11:30