Папата на Петдесятница: Отворете сърцата си за Светия Дух

Светият Дух е „най-големият дар, дарът на даровете“, каза папата в началото на проповедта си. С течение на времето той продължава да предлага на Църквата да живее в настоящето, без носталгия и страх,  да търси цялото, а не частта, да поставя Бог на първо място, а не собствените си сили. Говорейки със своите ученици, Исус нарича Светия Дух Параклит - Утешител и Застъпник. Папата обясни значението на двете имена на Светия Дух.

Параклитът е утешител, посочи папата. „Всички ние, особено в трудни моменти, търсим утешения, но земните скоро изчезват. Те са като успокоителни: дават моментно облекчение, но не лекуват дълбокото зло, което носим вътре в нас. Само онзи, който ни кара да се чувстваме обичани такива, каквито сме,  дава мир на сърцето. Светият Дух, Божията любов, прави това".

Папата цитира св. Бонавентура, който казва: „Сестро, братко, ако усещаш тъмнината на самотата, ако носиш в себе си камък, който задушава надеждата, ако имаш горяща рана в сърцето си, ако не намериш изход, отвори се за Светия Дух“. Където има по-голяма скръб, Той носи по-голяма утеха, но не както както светът, който утешава и ласкае в благоденствието, но се подиграва и осъжда в нещастието". Така прави светът и преди всичко духът на врага, дяволът.

„Дяволът прави всичко, за да ни събори, а Духът иска да ни издигне“, подчерта папата, като припомни първоначалното недоумение и страх на апостолите след възкресението на Исус. „Но всичко в тях се променя веднага щом получават Светия Дух. От този момент нататък единственият страх за тях е дали ще успеят да „свидетелстват получената любов“.

„Ние също сме призовани да свидетелстваме в Светия Дух, да станем параклити, утешители – посочи папата. Но как? Не с гръмки слова, а с близостта; не с думи според обстоятелствата, а с молитва и близост. Параклитът казва на Църквата, че днес е времето на утеха. Това е времето на добрата новина на Евангелието, а не на борбата срещу езичеството. Време да разнесем радостта на Възкръсналия, а не да се оплакваме от драмата на секуларизацията. Време да излеем любовта върху света, без да прегърнем светското. Време да свидетелстваме милосърдие, а не да насаждаме правила и норми. Това е времето на Параклита!“.

Второто име на Духа е Застъпник: той ни защитава от лъжите на злото, като вдъхновява мисли и чувства. Прави го деликатно, без да ни принуждава: предлага се, но не се налага. Духът на лъжата, дявалът, прави обратното: опитва се да ни принуди, иска да вярваме, че винаги сме длъжни да се поддаваме на лошите внушения и пулсациите на пороците”.

Франциск подчерта три съвета, които идват от Духа, три „противоотрови срещу толкова много изкушения, широко разпространени днес“. Първият е: „Живей настоящето“:

Параклитът потвърждава примата на настоящето пред изкушението да бъдем парализирани от горчивината и носталгията по миналото или да се съсредоточим върху несигурността на утрешния ден и да си позволим да бъдем обсебени от страхове за бъдещето. Духът ни напомня за благодатта на настоящето. Няма по-добро време за нас: сега, където сме, е уникалният и неповторим момент да правим добро, да направим от живота един дар. Да живеем в настоящето!

Вторият е: „Търсете цялото“, а не частта. Единството в Църквата, обяснява папата, никога не е еднообразие, а съгласие "в многообразието на харизми". Дори апостолите са били много различни помежду си, "но когато приемат Духа, те се научават да не дават предимство на своите човешки гледни точки, а в целостта на Бог".

„Ако днес слушаме Духа, няма да се фокусираме върху консерватори и прогресисти, традиционалисти и новатори, отдясно и отляво: ако това са критериите, това означава, че Църквата е забравила Духът. Параклитът подткиква към единство, хармония, хармония на многообразието. Показва ни части от едно и също Тяло, братя и сестри сред нас. Нека търсим цялото!“.

„Постави Бог пред себе си“ е третият съвет. Светият Дух "утвърждава първенството на благодатта". Само ако оставим място за Господ „ще намерим себи си“ и това важи също за Църквата, посочи папата:

„Само със собствените сили не спасяваме никого, дори себе си. Ако на първо място поставим нашите проекти, нашите структури и нашите планове за реформи, ще изпаднем във функционализъм, прекомерна резултатност, хоризонтализъм и няма да дадем плодове. Църквата не е човешка организация, тя е храмът на Светия Дух. Исус донесе огъня на Духа на земята и Църквата се реформира с помазанието на благодатта, със силата на молитвата, с радостта от мисията, с обезоръжаващата красота на бедността. Нека поставим Бог на първо място!“.

Накрая, папата призовава Духа да направи всички нас „мисионери на Неговата утеха за света, пророци на единството, основани на благодатта и съсредоточени върху Божието настояще.

(dg/vatn)