Генерална аудиенция: молитвата не е магическа пръчка за нашите желания
Светла Чалъкова – Ватикана
Молитвата не е магическа пръчка „която да изпълни нашите желания; тя не служи, за да казваме на Бог какво да прави, да ръководи събитията според нашите планове, а както ни учи Исус в „Отче Наш“ „да се реализира не нашия план, а Неговата воля за света. По-добре да оставим нещата на него“. „Увереността, че сме чути“, тази бе темата, върху която папа Франциск насочи вниманието на вярващите в катехизисната си беседа на генералната аудиенция, която проведе в двора „Сан Дамазо“ във Ватикана.
На седмичната среща с вярващите и поклонниците Франциск пристигна много по-рано от предвидения час и за повече от 20 минути обиколи сред присъстващите, разговаря с тях, благослови ги, подписа книги и рисунки и получи целувка от едно малко момиченце.
В катехизисната си беседа, продължавайки цикъла посветен на молитвата, папата отбеляза „има едно радикално предизвикателство за молитвата, произтичащо от наблюдението, което всички правим: ние се молим, просим от Бог, но понякога нашите молитви изглежда остават нечути: това, което сме поискали - за нас или за другите - не се е сбъднало. И дори причината, поради която сме се молили, да е била благородна, като застъпничеството за болен човек или за спирането на войните. Ние - добави той - се молим войните да приключат в много части на света, нека само си помислим за Йемен , за Сирия, държави, измъчвани от години, за които се молим, но в които войните не спират. Но как е възможно? Нереализирането ни изглежда скандално. Ако Бог е Отец, защо не ни слуша? Този, който ни увери, че ще даде добри неща на чедата, които Му ги поискат в молитва (срв. Мат. 7, 10), защо не отговаря на молбите ни? Всички имаме опит в това, молили сме се за изцелението на един болен човек, който въпреки това умира. Бог не удовлетвори нашите молитви: това е опит, който всички сме преживели“.
Катехизисът на Католическата църква – продължи Франциск – предупреждава за опасността от „изискващата молитва“. „Ние се молим за нашите нужди, но това дали е уместно? Когато се молим, трябва да сме смирени, за да бъдат думите ни наистина молитви, а не празни думи, които Бог отхвърля“.
„Човек може да се моли и по погрешни причини: например да победи врага във война, без да се запита какво мисли Бог за тази война. Лесно е да се напише на знаме „Бог е с нас“; мнозина са нетърпеливи да гарантират, че Бог е с тях, но малцина се безпокоят да проверят дали те наистина са с Бог. В молитва Бог е този, който трябва да ни обърне, а не ние тези, които трябва да обърнем Бог“.
Въпреки това – продължи папата – „скандалът остава: когато хората се молят с искрено сърце, когато просят блага, съответстващи на Божието царство, когато една майка се моли за болното си дете, защо понякога изглежда, че Бог не чува? За да си отговори на този въпрос, човек трябва спокойно да медитира върху Евангелията. Разказите за живота на Исус са пълни с молитви: много хора, наранени в тялото и духа, Го молят да бъдат излекувани; има такива, които му се молят за приятел, който вече не ходи; има бащи и майки, които му водят болни синове и дъщери ... Всички тези молитви, са попити от страданието. Това е огромен хор, който призовава: „Смили се над нас!“. Виждаме, че понякога реакцията на Исус е незабавна, докато в някои други случаи тя е отложена във времето. Изглежда, че Бог не отговаря ”.
Дори молитвата, която Исус отправя към Отца в Гетстиманската градина „изглежда остава нечута. Синът ще трябва да изпие докрай чашата на страданието. Но Велика събота не е последната глава, защото на третия ден е възкресението: Злото е господар на предпоследния ден, помнете това добре, той е господар на предпоследния ден, където нощта е най-тъмна, злото ни кара да вярваме, че е надделяло. Но злото е господар на предпоследния ден, а Бог е господар на последния ден. Защото този ден принадлежи само на Бог и това е денят, в който всички човешки копнежи за спасение ще бъдат изпълнени”. „Нека се научим на това смирено търпение да чакаме благодатта на Господ, да чакаме последния ден“. „Много пъти предпоследният ден е много грозен, защото човешкото страдание е грозно, но Господ е там. В последния ден Той разрешава всичко, това е денят, в който ще бъдат изпълнени всички човешки копнежи за спасение. Нека се научим да чакаме“.
