Папата ще ръкоположи девет свещеници за диоцеза на Рим

Ватикан Нюз

Шестима от Висшата папска римска семинария, двама от Диоцезалния колеж Redemptoris Mater и един от Семинарията „Дева Мария на Божествената Любов“. В тези институти на Римския диоцез, завършиха своето обучение деветимата дякони, от различен географски произход, които в неделя, 25 април, от 9 ч. на централния олтар във ватиканската базилика ще бъдат ръкоположени за свещеници от ръцете на папата.

Под знака на дон Боско

В комюнике на Викариата на римския диоцез се предлага кратка биография и история на званието за всеки един от кандидат свещениците. Георг Мариус Богдан, родом от Румъния, разказва, че желанието му да стане свещеник се „ражда още от дете“, вдъхновен от историята на свети Джовани Боско. Основателят на Салезианите бележи също историята на Салваторе Марко Монтоне, 32 годишен от Калабрия, който разказва, че в деня на неговото кръщение, „тъй като са били свършели белите дрехи за децата“, свещеникът го покрива със „своята Стола“

Със запретнати ръкави

За Салваторе Марко – с детство преминало сред салезианите в Спецано Албанезе - званието идва през нощта „по време на евхаристийно обожание в църквата“, докато опитът с диоцезалната Каритас го кара да разбере със сила образа, толкова скъп на Франциск за„Църквата, като полевата болница“ . „По някакъв начин - казва той - ръцете на Римската църква се протегнаха към най-бедните“. Подобен е и опита на Диего Армандо Барера Пара, 27-годишен колумбиец, присъединил се още от дете към доброволците в един затвор за непълнолетни и към една фондация за наркозависими. „Там - казва той - се роди моето желание да мога да помагам и да служа на ближните си завинаги“.

Безвъзмездна любов

Най-младият от деветимата дякони е Мануел Сечи, 26-годишен от Рим, който е израснал в енория на римския квартал Торе Анджела, „където чувството за общност и красивите преживявания подхраниха неговото звание“. 43-годишният сицилианец Салваторе Лукези има т.нар. „зряло звание“ на човек, който чувства повика в юношеството и след като се премества в Рим за университетското си обучение, го преоткрива в знака на една безвъзмездна благодат: „Господ беше там и не искаше нищо“.

Футболът идва на второ място

Бразилец е 29-годишният Матеус Енрике Атаиде да Крус, който е в Рим от седем години, където учи в Семинарията на „Дева Мария на Божествената любов“, който на 15 години, помагайки на възрастен човек да се научи да работи на компютър, трябва „според работния договор да се моли заедно с него и да моли Броеницата. Това, което първоначално изживявах като налагане, след това се превърна в необходимост за мен“, споделя той. След това е Рикардо Чендамо, четиридесетгодишен с мечтата да бъде режисьор - работа, която той практикува няколко години – но който след това разбира, че пътят е друг, до 28-годишния Самуел Пиермарини, обещаващ футболист в полезрението на „Рома“, който на крачка от договора с отбора казва на треньора, че не се чувства готов. Историята се променя коренно и сега, мислейки за ръкоположението, той казва „Нямам търпение!“.