Генерална аудиенция: Църквата е дом и школа по молитва
Дебора Донини – Светла Чалъкова - Ватикана
От поколение на поколение Църквата е призвана да предава „светилника на вярата с маслото на молитвата“, което я подхранва. Ето защо нейната основна задача е „да се моли и да учи на молитвата“. Това подчерта папа Франциск в катехизисната си беседа на генералната ауиденция, която проведе от библиотеката в Апостолския дворец, откроявайки основната връзка, която съществува между вярата и молитвата.
„Светилникът на вярата, който озарява, подрежда наистина нещата такива, каквито са, но може да пребъдва единствено с маслото на вярата. В противен случай угасва. Без светлината на тази лампа ние не бихме могли да видим пътя за да евангелизираме, наистина, не бихме могли да видим начина, за да вярваме добре; не бихме могли да видим лицата на братята, към които да се приближим и на които да служим; не бихме могли да осветим стаята, където да се срещнем в общността ... Без вярата всичко рухва; а без молитва вярата угасва. Вярата и молитвата вървят заедно. Няма друг начин. По тази причина Църквата, която е дом и школа за общение, е дом и школа за вярата и молитвата“.
Промените в Църквата без молитва не са промени
„Всичко в Църквата се ражда в молитвата, и всичко расте благодарение на молитвата“, подчерта папата, който импровизирайки поясни:
„Например, виждаме го в някои групи, които се споразумяват да реализират църковни реформи, промени в живота на Църквата и всички организации, и медиите са тези, които информират всички ... Но молитвата не се вижда, ние не се молим. Трябва да променим това, трябва да вземем едно малко по-силно решение ... Но предложението е интересно. Интересно е! Само с дискусия, само с медии. Но къде е молитвата? Молитвата е това, което отваря вратата към Светия Дух, който вдъхновява, за да се върви напред. Промените в Църквата без молитва не са промени в Църквата. Те са групови промени. И когато Врагът - както казах - иска да се бори с Църквата, го прави предимно, опитвайки се да източи източниците си, като не им позволява да се молят и да направят други такива предложения“.
Нужно е маслото на молитвата
Ако молитвата престане, всъщност за известно време изглежда, че всичко може да продължи както винаги, но, предупреди Франциск „след кратко време Църквата осъзнава, че е станала като празна черупка, че е загубила опорната си ос, че не притежава повече източника на топлината и любовта”.
"В Евангелието според Лука, Исус отправя един драматичен въпрос, който винаги ни кара да се замислим: „Когато Синът Човечески дойде, ще намери ли вяра на земята?“. Дали ще намери само организации, като група от предприемачи на вярата, всички добре организирани, който правят много благотворителност или ще намери вяра? „Когато дойде Синът Човешки, ще намери ли вяра на земята?“.
Папа Франциск припомни, че този въпрос се намира в края на притча, която показва необходимостта от постоянната молитва. Ето защо „светилникът на истинската вяра на Църквата винаги ще бъде запален на земята, докато е пълен с маслото на молитвата“, повтори папата, който открои, че молитвата води напред вярата и нашия „беден, слаб е грешен живот" като призова, да не се молим „като папагали“, а със сърцето:
„Дали се моля сигурен, че съм в Църквата и дали се моля с Църквата или се моля малко според моите идеи и правя така, че моите идеи да се превърнат в молитва? Това е езическа, а не християнска молитва“.
Светците подкрепят света с оръжието на молитвата
Свидетелството за силата на молитвата е също животът на светите жени и мъже, които се борят с проблеми, и „освен това често са обект на противопоставяне“. Но от молитвата, която те винаги черпят от неизчерпаемия „кладенец“ на Майката Църква, те подхранват пламъка на вярата.
„Светците, които в очите на света имат малка стойност, всъщност са тези, които го подкрепят, не с оръжията на парите и властта, на комуникационните медии - и така нататък -, а с оръжието на молитвата“.
Вярата расте и чрез кризите
Франциск се позовава на опита на много християни. Често молитвата се научава в скута на родителите, на бабите и дядовците, може би преди да се заспи, в моменти на уединение, когато бащата и майката изслушват споделеното от децата и могат да дадат съвети, вдъхновени от Евангелието. Това голямо „наследство“, получено в детството – отбеляза папата - след това трябва да се задълбочи все повече и повече по пътя на растежа, по който срещаме свидетели и учители по молитва, които „е добре“ да се помнят:
„Дрехата на вярата не е колосана, тя расте в нас, не е твърда, а расте, дори чрез моменти на криза и възкресение, дори нещо повече: не можете да расте без моменти на криза, защото кризата ни помага да растем. Кризата е необходима, за да пораснем. А диханието на вярата е молитвата: ние растем във вярата толкова, до колкото се научим да се молим. След някои моменти в живота осъзнаваме, че без вяра не бихме могли да го направим и, че молитвата е нашата сила“.
Малките "оазиси" за цялото общество
Папата се позова не само на личната молитва, но и на онази на „хората, които искаме да се молят за нас“. В Църквата процъфтяват непрекъснато групи, които се посвещават на молитвата. Животът в енорията е белязан от времената на литургията и от общата молитва. След това някои християни се чувстват призвани да направят от молитвата основното действие на дните си. В Църквата – припомни още папата - има манастири и уединени места, в които живеят богопосветени хора, „които често се превръщат в центрове на духовно излъчване, малки оазиси, в които се изгражда и братското общение, „жизненоважни клетки не само за църковната тъкан, но за самото общество". Папа Франциск открои важната роля на „монашеството за раждането и растежа на европейската цивилизация, а също и в други култури“, защото „молитвата и работата в общността – каза той - помагат на света да върви напред“.