Генерална аудиенция: светците винаги ни помагат от небесата

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Когато се молим, ние никога не го правим сами: дори и да не се замисляме за това, ние сме потопени в една величествена река от молитви, която ни предшества и продължава след нас“. С тези думи папа Франциск започна своята катехизисна беседа на традиционната генерална аудиенция в сряда, която посвети на връзката между молитвата и общението на светците. Думите на папата бяха въведени от прочит на откъс от Посланието до Евреите, в което се говори за живота на първите християни, чийто поглед е насочен към Исус, а живота заобиколен от „множество свидетели“.

Много истории, изграждащи историята на собствения живот

Франциск подчерта непрекъснатото преплитане между личния опит и този на хората и на човечеството като цяло, към което принадлежим, изразен в молитвите, съдържащи се в Библията: освобождения, депортации, изгнание, моменти на радост като срещата между Мария и нейната братовчедка Елисавета, възпята в химна Magnificat. В молитвите болката на човек се превръща в болка на всички, така както и щастието.

„Молитвите винаги се прераждат: всеки път, когато обединим ръцете си и отворим сърцата си за Бог, ние се оказваме в компанията от анонимни и признати светци, които се молят с нас и които ходатайстват за нас, като по-големи братя и сестри, които са преминали през нашето човешко приключение. В Църквата няма траур, който да остане самотен, няма сълза, пролята в забрава, защото всичко диша и споделя една обща благодат“.

Дори в нашия живот може да процъфти светостта

Папа Франциск отбеляза, че някога гробищата са били разположени в близост до църквите, „сякаш за да кажат, че във всяка Евхаристия по някакъв начин участва войнството от онези, които са ни предшествали“. Там можем да съзрем предадената вяра, която сме получили, а заедно с нея и начинът да се молим, молитвата. „Светците все още са тук, недалеч от нас“, каза папата:

„Те са свидетели, пред които не се прекланяме - разбира се - ние не обожаваме тези светци, а ги почитаме, защото по хиляди различни начини ни насочват към Исус Христос, единствения Господ и Посредник между Бог и човека. Светец, който не се позовава на Исус Христос, не е светец, дори не е християнин. Светецът ни напомня за Исус Христос, защото той е прекосил този начин на живот като християнин. Светците ни напомнят, че дори в нашия живот, макар и слаб и белязан от грях, светостта може да процъфти“.

Дори в последния момент от живота – открои папата - е възможно да се обърнем и запомнете, че първият светец, канонизиран от самия Исус, е бил разбойник, добрият разбойник. „Светостта - казва той – е начин на живот, на среща с Исус, било то дълъг, било то кратък, било то в един миг“.

Тайнствена солидарност, белязана от взаимната молитва

Позовавайки се на Катехизиса на Католическата църква, Франциск обясни, че светците „не престават да се грижат за онези, които са останали на земята“ и именно затова „можем и трябва да ги помолим да ходатайстват за нас и за целия свят“. Става въпрос за „тайнствена солидарност“ в Христос между нас и тези, които са ни предшествали:

„Тази молитвена връзка между нас и светците, тоест между нас и хората, които са на небесата, ние я изпитваме вече тук, в земния живот: молим се един за друг, искаме и предлагаме молитви ... Първият начин да се молим за някого е да говорим с Бог за него. Ако правим това често, всеки ден, сърцето ни не се затваря, а остава отворено за братята. Молитвата за другите е първият начин да ги обичаме и ни подтиква към конкретна близост“.

И импровизирайки, папата прибави:

„Дори по време на конфликт един от начините да го разреша, да го смекча е да се моля за човека, с когото съм в конфликт. И нещо се променя с молитва. Първото нещо, което се променя, е сърцето ми, моето отношение. Господ го променя, за да направи възможна срещата, една нова среща и да предотврати превръщането на конфликта в безкрайна война“.

Непознатите светци, които ни подават ръка

Много от нас са кръстени с името на Мария, на един светец или светица – открои папата - и това не е без смисъл. „Те - каза той – не чакат нищо друго, освен да ни помогнат“, и заключи:

„Ако в живота ни изпитанията не са стигнали до своя връх, ако все още сме способни на постоянство, ако въпреки всичко вървим напред с увереност, може би всичко това, повече отколкото на нашите заслуги, го дължим на застъпничеството на толкова много светци, някои на Небето, други поклонници като нас на земята, които са ни закриляли и придружавали. Всички знаем, че тук на земята има свети хора, свети мъже и жени, които живеят в святост, те не го знаят, нито ние го знаем, но има светци, светци от всекидневието, скрити светци или както обичам да казвам „светци от съседната врата“, тези, които съжителстват с нас в живота, които работят с нас и водят един свет живот“

Неделята на Божественото Милосърдие

В края на катехизисната беседа, обръщайки се към полскоговорящите вярващи, папата припомни, че идната неделя Църквата ще чества празника на Божественото Милосърдие, установен от св. Йоан Павел II. „Този празник ни припомня – каза Франциск - че литургията от тази неделя сякаш очертава пътя на милосърдието, който, докато изгражда връзката на всеки един с Бог, събужда също между хората нови връзки на братска солидарност. Човекът всъщност получава Божието милосърдие, но също той е призован да проявява милосърдие към другите. Нека изпросим – заключи папата - благодатта на прошката и активната любов към ближния“.