Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Генерална аудиенция: гласната молитва, най-сигурният начин да говорим с Бог

В катехизисната си беседа на генералната аудиенция папа Франциск спря размишлението си над стойността на спонтанната молитва произнесена на глас и припомни, че „думите, които се произнасят“, са единствените, които насочват към Бог „въпросите, които иска да чуе. Това е молитвата на обикновените хора, „Отче Наш“, на която ни научи Исус.

Светла Чалъкова – Ватикана

Молитвата е „диалог с Бог“, а гласната молитва е „котва“, за която винаги можем да се хванем, припомняйки си момента, когато апостолите, виждайки Исус в тиха молитва, Го попитаха как трябва да се молят. Тогава Той ги научи на молитвата „Отче Наш“, в която „има всичко“. Затова „не трябва да се възгордяваме и да презираме гласната молитва, която е молитвата на обикновените хора“. Именно гласната молитва бе в центъра на катехизисната беседа на папа Франциск по време на генералната аудиенция, която проведе отново в библиотеката на Апостолическия дворец, заради ограничителните мерки, наложени от пандемията с Covid- 19.

Думите, за да изразим скритата в нас болка

„Молитвата – каза папата - е диалог с Бог; и всяко същество, в определен смисъл, „диалогира" с Бог. В човешкото същество молитвата се превръща в слово, призоваване, песен, поезия ... Божественото Слово стана плът и в плътта на всеки човек думата се връща към Бог в молитва”. Думите – продължи Франциск – „се раждат от чувствата, но съществува и обратния път: този, чрез който думите оформят чувствата“:

„Библията учи човек да прави така, че всичко да излизе на бял свят от думата, че нищо човешко да не бъде изключено, цензурирано. Преди всичко болката е опасна, ако остане покрита, затворена вътре в нас ... Една затворена в нас болка, която не може да се изрази, да се довери, може да отрови душата: тя е смъртоносна“.

Молитвата обезврежда лошите чувства

И затова – поясни папата – „Свещеното Писание ни учи да се молим също понякога със смели думи“. Свещените автори знаят, че в сърцето на човек „има и несъзидателни чувства, дори омраза“ и когато тези лоши чувства почукат на вратата на нашето сърце „ние трябва да можем да ги обезвредим с молитва и с Божиите думи“ . В Псалмите също намираме много тежки думи срещу враговете, „които духовните учители ни учат да позоваваме към дявола и нашите грехове“, но това са думи „които принадлежат на човешката реалност“:

„Те са там, за да ни свидетелстват, че ако пред насилието не съществуват думи, които да направят лошите чувства безобидни, да ги насочат, така че да не навредят, то светът ще бъде напълно погубен“.

Молитвата на сърцето е загадъчна

„Първата човешка молитва – каза още Франциск - винаги е произнесена на глас. Устните винаги се движат първи. Въпреки че всички знаем, че молитвата не означава повтаряне на думи, но гласовата молитва е най-безопасната и винаги е възможно да се практикува. Чувствата, колкото и благородни да са, винаги са несигурни: те идват и си отиват, изоставят ни и се връщат. Не само това, дори и благодатите на молитвата са непредсказуеми: в един момент утешенията изобилстват, но в най-мрачните дни те сякаш напълно изчезват:

„Молитвата на сърцето е загадъчна и понякога скрита. Молитвата на устните, тази, която се прошепва или рецитира в хор, е винаги достъпна и необходима като ръчната работа”.

Възрастните, пример за смирена молитва

Ето защо – изтъкна папа Франциск – „всички трябва да имаме смирението на някои възрастни, които в църквата, може би защото слухът им вече не е добър, рецитират с тих глас молитвите, които са научили като деца, изпълвайки храма с шепот. Тази молитва не нарушава тишината, а свидетелства предаността към дълга на молитвата, практикувана цял живот, без никога да се проваля. Тези молещи се със смирена молитва хора, са често големите застъпници на енориите: те са дъбовете, които от година на година разширяват клоните си, за да предлагат сянка на по-голям брой хора. Само Бог знае кога и доколко сърцето им бе обединено с тези рецитирани молитви: със сигурност и тези хора е трябвало да се изправят пред нощи и моменти на празнота. Но човек винаги може да остане верен на гласната молитва. Тя е като котва“.

Молитвата на руския поклонник

За пример папа Франциск посочи „постоянството на онзи руски поклонник, за когото говори една известна духовна творба“, който повтаря отново и отново една и съща молитва: „Исусе Христе, Сине Божий, Господи, смили се над нас грешниците!“. „Ако в живота му ще дойдат благодати, ако един ден молитвата стане достатъчно гореща, за да възприеме присъствието на Царството тук сред нас, ако погледът му се преобрази, за да бъде като този на дете“, това е защото той настоя в рецитирането на тази обикновена молитва. Накрая, тя се превръща в „част от диханието му“. „Историята на този руски поклонник – каза папата - е много хубава и достъпна за всички. Препоръчвам ви да я прочетете: това ще ви помогне да разберете какво представлява гласната молитва“.

„Ето защо не трябва да презираме гласната молитва. Някои може да каже: „Тя е за малките деца, за невежите; аз търся молитвата с ума, медитацията, вътрешната празнота, за да дойде Бог“.. моля ви! Не изпадайте в гордостта на презрението на гласната молитва. Това е молитвата на обикновения човек, тази, на която ни научи Исус: Отче наш, Който си на Небесата...

Думите, които насочват въпросите към Бог

Думите, които произнасяме – продължи Светия отец - ни хващат за ръка; в някои моменти възстановяват вкуса, събуждат и най-сънливите сърца; събуждат чувства, за които сме загубили спомена. И преди всичко те са единствените, по сигурен начин, които насочват към Бог въпросите, които Той иска да чуе. Исус не ни остави в мъглата. Той ни каза: „Когато се молите, казвайте!“, и ни научи на молитвата „Отче Наш (срв. Мат. 6, 9)“.

21 Април 2021, 12:04