Папата: свети Алфонс, учител по милосърдие и евангелизация
Светла Чалъкова – Ватикана
„Сто и петдесет години от това радостно честване, посланието на свети Алфонс Мария де Лигуори, покровител на изповедниците и моралистите и модел за цялата мисионерска Църква, все още посочва със сила главния път за приближаването на съвестта до приветливото лице на Отца, защото спасението, което Бог ни предлага, е дело на Неговата милост ”. Това пише папа Франциск в послание си, изпратено до отец Майкъл Брел, генерален настоятел на Конгрегацията на Пресветия Изкупител, по случай 150-годишнината от провъзгласяването на свети Алфонс Мария де Лигуори за Църковен Учител.
„Постепенното преминаване към една пастирска дейност, белязана от мисията, способна да бъде близо до хората, да знае как да придружава техните стъпки, да споделя конкретно живота дори сред големи ограничения и предизвикателства, тласна Алфонс - подчертава папата – да преразгледа , не без затруднения, също богословският и юридически подход, получен в годините на неговото обучение: първоначално белязан от известна строгост, след това се превръща в милостив подход, евангелизиращ динамизъм, способен да действа посредством привличането“.
„Всяко пастирско действие - припомня папата - има своите корени в спасителната среща с Бог на живота, ражда се от вслушването в живота и се подхранва от богословски размисъл, който знае как да отговори на въпросите на хората, за да посочи прекосими пътища. Следвайки примера на Алфонс, приканвам моралните богослови, мисионери и изповедници да влязат в живи отношения с членовете на Божия народ и да погледнат на съществуването от техния ъгъл, да разберат реалните трудности, с които се сблъскват, и да помогнат за изцелението на раните, защото само истинското братство знае как да гледа на свещеното величие на ближния, как да открива Бог във всяко човешко същество, как да понася страданията в живота, придържайки се към любовта на Бог, умее да отваря сърцето за божествената любов, за да търси щастието на другите, както го търси добрият им Отец ”.
„По примера на свети Алфонс Мария де Лигуори, обновяването на моралното богословие – е пожеланието на папата - е желателно и следователно е необходимо да се подпомагат, придружават и подкрепят най-лишените от духовна помощ по пътя към изкуплението. Радикалността на Евангелието не трябва да се противопоставя на слабостта на човека. Винаги е необходимо да се намери пътят, който не отдалечава, а приближава сърцата до Бог, точно както Алфонс направи с духовното и моралното си учение“.
Следвайки неговия мисионерски пример – продължава папата - „ние сме призовани да излезем, за да се срещнем с хората като апостолска общност, която следва Изкупителя сред изоставените. Срещата с онзи, който е лишен от духовна помощ помага да се преодолее индивидуалистичната етика и да се насърчи една морална зрялост, способна да избере истинското благо. Чрез формирането на отговорна и милостива съвест ще придобием една зряла Църква, способна да реагира конструктивно на социалните слабости с оглед на небесното царство. Срещата с най-крехките ни позволява да се борим с логиката на конкурентоспособността и закона на по-силния, който вижда човешкото същество като потребителско благо, което може да се използва и след това да се изхвърли, давайки началото на културата на отхвърлянето“.
„Пред лицето на епохални пасажи като настоящия - заключава папата – се откроява конкретно рискът да се абсолютизират правата на силните, забравяйки най-нуждаещите се. Формирането на съвестта към доброто изглежда неизбежна цел за всеки християнин. Отдаването на пространство на съвестта - място, където отеква гласът на Бог - за да могат хората да осъзнаят своето лично проникновение в конкретността на живота, е формативна задача, на която трябва да останем верни. Приканвам ви, както направи св. Алфонс, да излезете, за да се срещнете с уязвимите братя и сестри от нашето общество. Това води до развитието на морален богословски размисъл и пастирско действие, способно да се отдаде на общото благо, което има своите корени в прогласяването на керигмата, имаща решаващата дума в защитата на живота, към сътворението и братството“.
