Генерална аудиенция: Кръстът на Христос е фар на надежда

Адриана Мазоти - Светла Чалъкова - Ватикана

„Нека не забравяме многобройните, твърде многото разпятия днес“. Тази бе поканата на папа Франциск за Велики Петък, който посвети катехизисната си беседа на генералната аудиенция, излъчена отново от библиотеката на Апостолическия дворец, на Пасхалното тридневие. „Прекланяйки се пред Кръста, ние ще изживеем отново пътя на невинния Агнец, пренесен в жертва за наше спасение“, каза Франциск. Вдъхновение за своето размишление папа Франциск почерпи от книгата на пророк Исайя, разказващ за Божия Раб, който след Страданието, обезобразило лицето Му, ще бъде издигнат и почитан от царете на народите. Това -каза папата - ще преживеем от Велики четвъртък до Възкресение Христово, по време на Пасхалното тридневие.

Да обичаме, като служим на другите

Велики четвъртък е денят, в който, с литургията за Вечерята Господня, се възпоменава Последната вечеря на Исус с учениците му. Това е вечерта – каза папата - в която Христос оставя завинаги чрез Евхаристията своето присъствие на своите последователи. Жестът на Исус е предвестие на цялостното себедеряване на Исус на кръста.

„В това Тайнство Исус замени жертвената жертва - пасхалното агне - със себе си: Неговото Тяло и Кръв ни даряват спасението от робството на греха и смъртта, спасение от всяко робствто. Това е вечерта, в която Той ни моли да се обичаме, ставайки слуги едни другиму, както направи, умивайки нозете на учениците си“.

Нека си спомним за многобройните разпятия днес

На Велики петък всички ще се озовем отново на Голгота, в подножието на кръста. Литургията - припомни Франциск - ще ни представи Разпятието, пред което да се преклоним, „невинният Агнец, принесен в жертва за нашето спасение“.

„Ще носим в мислите и сърцата си страданията на болните, бедните, отхвърлените от този свят; ще си спомним за „жертвените агнета“ невинни жертви на войните, диктатурите, всекидневното насилие, абортите ... Пред образа на разпнатия Бог ще донесем в молитва многото, твърде многото разпятия днес, които само от Него могат да получат утеха и чувство за страданието си. Днес има много разпятия: не забравяйте днешните разпятия, които са образът на разпнатия Исус и в тях е Исус“

Исус озарява мрака на света

„Поемайки върху себе си всички болки на света, Исус ги озари. Той озари нашия мрак“, каза папата, който продължи импровизирайки:

„Защото светът е потънал в мрак. Нека си припомним за всички войни, които се водят в този момент, за всички деца, които умират от глад, за всички деца, които нямат образование, за цели народи, унищожени от войни, от тероризъм. За многото, твърде много хора подвластни на наркотиците, за нарко-индустрията, която убива ... Това е бедствие, това е пустиня! Но съществуват малки острови от Божия народ, както християнски, така и от всяка друга вяра, които пазят в сърцата си желанието да бъдат по-добри. Но нека си кажем истината: в тази Голгота на смърт, Исус е този, който страда в своите ученици“.

На кръста Исус „води до край делото, поверено Му от Отца“. След като изцели, прости, даде живота с пълни ръце, сега „Той влиза в бездната на страданието, за да го изкупи и преобрази“. Благодарение на това цялостно поверяване на Исус на кръста „никога повече никой няма да е сам в мрака на смъртта, никога. Той винаги е близо. Просто трябва да отворим сърцето си и да се оставим да бъдем погледнати от Него“.

Денят на мълчанието и на Мария

След Велики петък ще изживеем деня на тишината и сълзите: Велика събота. Онези, които са се надявали на Исус, като самите ученици, са подложени на изпитание. Това е и денят на Мария, „тя също го изживява в сълзи - каза папата, - но сърцето ѝ е пълно с вяра, пълно с надежда, пълно с любов“.

„Майката на Исус последва Сина си по пътя на страданието и остана в подножието на кръста, с пронизана душа. Но когато всичко изглежда свършено, тя бди, гледа в очакване, запазвайки надежда в Божието обещание, който възкресява мъртвите. Така в най-мрачния час на света тя стана Майка на вярващите, Майка на Църквата и знак на надежда“.

Срещата с възкръсналия Исус в Пасхалното бдение

И най-накрая в Пасхалното бдение проникват светлината и радостта. Именно срещата с възкръсналия Христос потвърждава обещанията за спасение, дадени от Исус:

„Онзи, който бе разпнат, възкръсна! Всички въпроси и несигурности, колебания и страхове се разсейват от това разкритие. Възкръсналият ни дава увереността, че доброто винаги надделява над злото, че животът винаги побеждава смъртта и нашият край не е да слизаме все по-надолу и по-надолу, от тъга в тъга, а да се издигаме нагоре“.

Двамата взаимно изклxючващи се господари на света: Бог и парите

Ако учениците срещнаха трудност, за да повярват -  продължи папата – то това не е така с Мария Магдалина, апостолката на възкресението, която отива да им каже какво е видяла. Оттук папата се спря нашироко върху поведението на онези, които бяха разпнали Господ:

„Стражите, войниците, които бяха до гроба, за да не позволят на учениците да дойдат и да вземат тялото, Го видяха: те Го видяха жив и възкръснал. Враговете Го видяха. Но след това се престориха, че не са Го виждали. Защо? Защото им платиха. Ето тайната, ето истинската тайна на това, което Исус веднъж каза: „В света има двама господари, двама, не повече: двама. Бог и парите. Който служи на парите е против Бог”. И ето че парите направиха реалността да се промени. Те бяха видели чудото на възкресението, но им беше платено да мълчат. Нека се замислим за многото пъти, в които мъже и жени християни са били заплащани, за да не признават на практика възкресението на Христос, и не правят онова, което Христос е поиска от нас, като християни“.

Пасхалните чествания в контекста на пандемията

Папа Франциск завърши своята катехизисна беседа като отбеляза, че Пасхалните чествания и тази година ще бъдат обусловени от пандемията, в болезнен контекст, но – каза той – „Разпятието е светлината, която озарява живота ни“:

"В много ситуации на страдание, особено когато биват понесени от хора, семейства и народи, които вече са изпитани от бедността, бедствията или конфликтите, Христовият кръст е като фар, който показва пристанището на корабите, които все още са в бурното море. Кръстът на Христос е знакът на надеждата, която не разочарова; и ни казва, че нито една сълза, нито едно стенание няма да бъдат загубени в спасителния промисъл на Бог“.