Франциск: предизвикателството за Ирак и за света е братството

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

От библиотеката в Апостолическия дворец погледът на папата е насочен към Ирак, страна, която той така силно пожела да прегърне и, която посети от 5 до 8 март. Изглежда, така сякаш думите му са придружени от лицата и надеждите на хората, с които се е срещнал в Наджаф, Ур, Ербил, Мосул, Каракош и Багдад.

„През тези дни – каза папата – Господ ми позволи да посетя Ирак, осъществявайки проекта на свети  Йоан Павел II. Никога досега папа не е бил в земята на Авраам; Провидението искаше това да се случи сега, в знак на надежда след години на войни и тероризъм и по време на тежка пандемия“.

Франциск придружи спомена за това апостолическо пътуване с думи на благодарност, започвайки от Небесата, които се присъединиха към многото парченца от иракската мозайка.

„След това посещение душата ми се изпълва с благодарност. Благодарност към Бог и към всички, които го направиха възможно: към президента на републиката и правителството на Ирак; към патриарсите и епископите на страната, заедно с всички свещенослужители и верни на съответните църкви; към религиозните власти, започвайки от Великия аятолах Ал Систани, с когото имах незабравима среща в резиденцията му в Наджаф“

Свидетели на ужаси и надежда

Църквата в Ирак, добави папата, е мъченическа църква в регион на света, където се виждат „все още отворени рани“ и се чуват свидетели на драматични страници.

„Силно почувствах покаятелния смисъл на това поклонение: не можах да се доближа до онези измъчени хора, тази мъченическа църква, без да поема върху себе си, от името на Католическата църква, кръста, който те носят от години; голям кръст, като този, поставен на входа на Каракош. Почувствах го по особен начин, виждайки все още отворените рани на разрушението и още повече, като срещнах и изслушах свидетелите, оцелели от насилието, преследването, изгнаничеството“.

Но дори сериозните мъчения и дълбоките страдания, припомни папата, не могат да надделеят над думите на живота, над свидетелствата за истинската надежда.

„И в същото време видях около себе си радостта от приема на пратеника на Христос; видях надеждата да се отворя към хоризонт на мир и братство, обобщена в думите на Исус, които бяха мотото на посещението: „Всички вие сте братя“ (Mt 23,8). Намерих тази надежда в словото на президента на републиката, намерих я в много поздрави и свидетелства, в песните и жестовете на хората. Прочетох го на сияещите лица на младите хора и в оживените очи на възрастните“.

Братя под едно и също небе

Папата подчерта, че историята на Ирак, както и на много други държави, разтърсени от конфликти, показва, че отговорът на трагедията на войната е пътят на братството.

„Иракският народ има право да живее в мир, има право да преоткрие достойнството, което му принадлежи. Неговите религиозни и културни корени са от хилядолетия назад: Месопотамия бе люлката на цивилизацията; през историята Багдад е бил град с първостепенно значение, в който от векове се намира най-богатата библиотека в света. И какво го унищожи? Война. Войната винаги е чудовището, което с променящите се епохи се преобразява и продължава да поглъща човечеството. Но отговорът на войната не е поредната война, отговорът на оръжията не е друго оръжие. Отговорът е братство. Това е предизвикателството за Ирак, но не само: това е предизвикателството за много конфликтни региони и в крайна сметка за целия свят“.

Разлиствайки образите от визитата си в Ирак, папата насочи мислите си към долината Ур, родината на Авраам, където отекнаха молитвите на християните и мюсулманите, заедно с представители на други религии.

„Авраам е баща по вяра, който вслушвайки се в гласа на Бог, обещал му потомство, остави всичко и тръгна. Бог е верен на обещанията си и до днес води нашите стъпки на мир, води стъпките на онези, които вървят по Земята с поглед, насочен към Небето. И в Ур, бидейки заедно под това сияйно небе, същото това небе, в което нашия отец Авраам ни видя, неговите потомци, отново в сърцата ни сякаш отекнаха думите: Всички вие сте братя“.

По стъпките на мъчениците

Друга образ от визитата, предложен от Франциск, е свързан с църковната среща в сирийско-католическата катедрала в Багдад, „където през 2010 г. четиридесет и осем души, включително двама свещеници, бяха убити по време на литургията“.

„Църквата в Ирак е мъченическа църква и в този храм, който носи изписан върху камъка спомена за онези мъченици, отекна радостта от срещата: моето удивление, че съм сред тях, се сля с радостта им от това, че Папата е сред тях“.

Папата се спря и на земите, разтърсени от фундаменталистката омраза, която принуди много хора да напуснат домовете, селата и проектите си. Но не и надеждата за завръщане.

„От Мосул, от Каракош, край бреговете на Тигър, близо до руините на древна Ниневия, отправихме послание за братство. Окупацията от Ислямска държва предизвика бягството на хиляди и хиляди жители, включително много християни от различни деноминации и други преследвани малцинства, особено язидите. Бе разрушена древната идентичност на тези градове. Сега усилено се правят опити да бъде възстановена; мюсулманите канят християните да се върнат и заедно да възстановяват църквите и джамиите. И нека продължим, моля, да се молим за тези наши измъчени братя и сестри, за да намерят силите да започнат отначало. И като се има предвид многото иракски емигранти, бих искал да им кажа: вие сте оставили всичко, като Авраам; като него пазете вярата и надеждата и бъдете тъкачи на приятелство и братство, където и да се намирате“.

Молете се за Ирак и Близкия изток

Послание за братство – продължи папата – което бе отправено и от двете литургии, отслужени в страната:

„Тази в Багдад според халдейския обред и тази в Ербил, градът, в който бях приет от президента на региона и неговия министър-председател, от властите и от хората. Надеждата на Авраам и неговите потомци се осъществи в тайната, която отслужихме, в Исус, Сина, когото Бог Отец не пощади, а даде за спасението на всички: Той със своята смърт и възкресение ни отвори прохода към обещаната земя, към нов живот, където сълзите са избърсани, раните изцелени, а братята са помирени“.

Накрая папата прикани да се молим за Ирак, където символа на устойчивостта и на бъдещето продължава да дава плодове, въпреки всичко.

Скъпи братя и сестри, нека възхваляваме Бог за тази историческа визита и нека продължаваме да се молим за тази земя и за Близкия Изток. В Ирак, въпреки шума от разрушенията и оръжията, палмите, символ на страната и нейната надежда, продължават да растат и да дават плодове. Така е и за братството: не вдига шум, но е плодотворно и ни кара да растем. Нека Бог, който е мир, да даде бъдеще на братство на Ирак, Близкия Изток и целия свят!