Папата: християните са призвани да поддържат жив огъня на Божията любов в света

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

Светият Дух, дар Божий, ни напомня за това, което Исус каза и направи. Това посочи папа Франциск в катехизисната си беседа на генерланата аудиенция, която проведе от библиотеката в Апостолическия дворец, завършвайки цикъла от беседи посветени на молитвата като връзка със Светата Троица, по-специално със Светия Дух. „Той е този – подчерта папата – който преобразява дълбоко“.

Първият дар на всяко християнско съществувание е Светият Дух. Това не е един от многото дарове, а основният дар. Без Духа няма връзка с Христос и с Отца, защото Духът отваря сърцето ни за присъствието на Бог и го привлича в онзи „вихър" на любовта, който е самото сърце на Бог. Ние не сме само гости и поклонници по пътя на тази земя, но сме също гости и поклонници в тайната на Троицата. Ние сме като Авраам, който един ден, приемайки трима пътници в шатрата си, се срещна с Бог. Ако наистина можем да се обръщаме към Бог, наричайки го „Abbà – Отче“, това е така, защото Святият Дух обитава в нас; Той е този, който ни преобразява дълбоко и ни кара да изпитаме вълнуващата радост от това, че сме обичани от Бог като истински чеда.

Ела, Душе Свети

„Нека не забравяме, Светият Дух е присъстващ, Той е присъстващ в нас. Нека се вслушаме в Духа, нека призоваваме Духа – Той е дар, подарък, който Бог ни направи. Църквата – припомни Франциск – ни приканва да се молим всеки ден на Светия Дух, преди всичко в началото и края на всяка важна дейност“:

„Много пъти се случва да не се молим, не искаме да се молим или не знаем или много пъти се молим като папагали с устата, но сърцето е далеч. Това е моментът да кажа на Духа: „Ела, ела, Душе Свети, стопли сърцето ми. Ела и ме научи да се моля, научи ме да гледам към Отца, да гледам Сина. Научи ме какъв е пътят на вярата. Научи ме как да обичам и преди всичко ме научи да имам надежда. Нека призоваваме Духа, за да бъде непрестанно присъстващ в нашия живот”.

В Свeтия Дух всичко е оживено

Светият Дух - добави папата - „ни напомня за Исус и Го прави присъстващ в нас, за да не бъде сведен до личност от миналото“. В Духа – обясни още Франциск - „всичко е оживено и възможността за среща с Христос е отворена за християните от всяко време и място“:

„Той не е далеч, Той е с нас: той все още възпитава своите ученици, като преобразява сърцата им, както направи с Петър, с Павел, с Мария от Магдала. Това е опитът, който са изживели много хора на молитвата: мъже и жени, които Светият Дух оформи по „мярката“ на Христос, в милосърдието, в служението, в молитвата ... Да срещнеш такива хора е благодат: човек осъзнава, че в тях пулсира различен живот, техният поглед вижда „отвъд“. Нямаме предвид само монасите, отшелниците; те се срещат и сред обикновените хора, хора, които изтъкаха дълга история на диалог с Бог, понякога на вътрешна борба, която пречиства вярата. Тези смирени свидетели са търсили Бог в Евангелието, в получената и обожавана Евхаристия, в лицето на брата в затруднение, и пазят присъствието Му като таен огън“.

Светият Дух пише историята на Църквата и на света

Ето защо – подчерта папата - „първата задача на християните е именно да поддържат жив огъня, който Исус донесе на земята (вж. Лк. 12, 49), т.е. Божията любов, Светият Дух. Без огъня на Духа пророчествата угасват, тъгата заема мястото на радостта, навикът заменя любовта, служението се превръща в робство". За пример папата посочи  „лампата, запалена до дарохранителницата, където се съхранява Евхаристията“. „Дори когато църквата е празна и настъпва вечерта, дори когато църквата е затворена, тази лампа остава запалена, тя продължава да гори: никой не я вижда, но тя гори пред Господ“. Светият Дух – посочи папата  - „е Този, който пише историята на Църквата и на света“.

„Ние сме отворени страници, готови да получим неговия почерк. И във всеки от нас Духът пише оригинални творби, защото никога няма християнин, който да е изцяло идентичен с друг. В безграничното поле на светостта единственият Бог, Троицата на любовта, кара да процъфтява разнообразие от свидетели: всички равни по достойнство, но и уникални в красотата, която Духът пожела да бъде освободена във всички онези, които Божията милост направи негови чеда“.