Папата: свети Йосиф, баща с отворено за знаците на Бог сърце

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

Свети Йосиф, модел за пастирите, призвани да бъдат преди всичко бащи. На тази тема, заимствана от Апостолическото писмо Patris Corde, се спира папа Франциск, в навечерието на празника на светеца-покровител на Универсалната Църква, в текста, който бе връчен на членовете на Папския белгийски колеж, които прие във Ватикана за 175-годишнина от неговото основаване. „Сред своите студенти – припомни папата – институтът може да се похвали със свети Йоан Павел II“.

Не притежавайте, а приемайте

Баща, който приема, опазва и мечтае: три насоки, които трябва да бъдат спрегнати в свещеническото служение, три характерни черти на фигурата на Йосиф. В словото си папата насочва погледа си към земния баща на Исус, като подчертава, че той оставя настрана личните си проекти, обичайки, без да търси обяснения „за изненадващата и загадъчна реалност, пред която се е оказал", приемайки я с вяра. Нагласа, която, например, свещеникът изпратен в една нова енория, е призован да приеме, за да не остане - обяснява папата - заплетен в предварително изградени пасторални планове, без да се вземе предвид съществуващата реалност.

В този смисъл – посочва папата – свети Йосиф е нашият учител по духовен живот и проницателност и можем да го призовем, за да бъдем освободени от примките на твърде много размисли, в които от време на време, дори и с най-добри намерения, в крайна сметка се губим. Те показват нашата склонност да „сграбчваме“ и „притежаваме“ това, което ни се случва, вместо да го приемем преди всичко така, както ни се представя.

Не бъдете "монолитни"

Папата призовава членовете на Белгийския колеж да бъдат всеотдайни и верни пазители, с поглед постоянно насочен към Божиите знаци, „с вътрешната свобода на добрия и верен слуга, който желае само доброто на поверения му народ“. Любовта на Йосиф е тази, която се конкретизира в бдително, внимателно и молитвено сърце. По този начин пастирът не изоставя стадото си - подчертава папата в текста – а застава „отпред, за да отвори пътя, в средата, за да насърчава, и отзад, за да събере последните“. „Той не се фокусира върху себе си и собствените си идеи, а върху доброто на онези, които е призован да пази, избягвайки противоположните изкушения на господството и пренебрежението“.

Към това е призован свещеника в отношенията му с поверената му общност, т.е. да бъде внимателен пазител, готов да се промени, според изискванията на ситуацията; да не бъде „монолитен“, твърд и непреклонен в своето служение, което може би е добро само по себе си, но не е в състояние да разбере промените и нуждите на общността.

Гледайте „отвъд“

Там, където другите не виждат нищо – продължава папата - Йосиф съзира Божието действие, превръщайки се в „мечтател“, този, който гледа отвъд. В Мария и Исус той намира знаците на Неговото присъствие, „предпочитайки да вярва повече в Бог, отколкото в собствените си съмнения. Той се поднася на Бог - подчертава Папата - като инструмент за реализирането на един по-голям план, в скрито, щедър и неуморно служение, до тихия край на живота си“.

„По същия начин за свещениците е необходимо да умеят да мечтаят за общността, която се обича, за да не се ограничават само до желанието да запазят съществуващото – запазване и опазване не са синоними! Вместо това – насърчава папата - бъдете готови да започнете от конкретната история на хората, за да насърчите обръщането и обновяването в мисионерски смисъл и да накарате общността, съставена от ученици водени от Светия Дух и  подтиквани от Бог, да укрепва по своя път“.

В края на словото си папата приканва членовете на Белгийския колеж да „преоткрият в молитвата фигурата и мисията на свети Йосиф, послушен на волята Божия, смирен автор на велики дела, покорен и креативен слуга“, научавайки се на изкуството на бащинството, за да водят Божия народ.