Vatican News
Историческа междурелигиозна среща в Ур на халдеите Историческа междурелигиозна среща в Ур на халдеите  (ANSA)

От Ур папата призова религиите да продължат пътя на мира

От Ур, древното място считано в Библията за родина на Авраам, на 6 март сутринта, папа Франциск предстоятелства междурелигиозна среща. Пред представители на различни религиозни традиции в Ирак, той отправи силен призив за мир и братство, категорично осъждайки тероризма и насилието, които са "предателството на религията". „Тук, където е живял Авраам, нашият баща, ние се чувстваме така, сякаш се връщаме у дома“, заяви папа Франциск.

Историческа междурелигиозна среща в Ур на халдеите: от мястото, където Авраам започна пътуването си до Обетованата земя, Франциск отправи силен призив към вярващите от всички религии да превърнат инструментите на омразата в инструменти на мира, въпреки раните от миналото, и поемат по пътя на братството. Срещата се проведе  под сянката на бяла шатра близо до хилядолетния шумерски зикурат (храм) на Ур, датиращ от третото хилядолетие пр. н.е. и наследството на ЮНЕСКО. След четене от книгата Битие и пасаж от Корана, свои лични свидетелства представиха девойка от сабейската мандейска религия и младеж, изповядващ мюсюлманската религия. . Словото на папата бе последвано от молитвата на чедата на Авраам, който се повери на Бог и вярвайки на обещанието пое от Месопотамия към Ханаан.

Пълният текст на папското слово:

Скъпи братя и сестри,
това благословено място ни връща към началото, към източниците на Божието дело, към зараждането на нашите религии. Тук, където е живял Авраам, нашият баща, имаме чувството, че се завръщаме у дома. Тук той е почувствал Божия повик, оттук е поел по пътя, променил историята. Ние сме плодът на този повик и на това пътуване. Бог поиска от Авраам да погледне към небето и да изброи звездите там (Битие 15, 5). В тези звезди той видя обещанието за своето потомство, видя нас. И днес ние, евреи, християни и мюсюлмани, заедно с нашите братя и сестри от други религии, нека почетем отеца Авраам, като направим като него: да гледаме към небето и да вървим по земята.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Да гледаме към небето. Съзерцавайки след хилядолетия едно и също небе, се явяват едни и същи звезди. Те осветяват най-тъмните нощи, защото блестят заедно. По този начин небето ни дава послание за единство: Всевишният над нас ни призовава никога да не се отделяме от брата, който е до нас. Да отидем Отвъд Бог, означава да се обърнем към другия брат. Но ако искаме да запазим братството, не можем да изгубим от погледа си Небето. Ние, потомците на Авраам и представители на различни религии, чувстваме, че имаме преди всичко тази роля: да помагаме на нашите братя и сестри да вдигат поглед и молитва към Небето. Всички имаме нужда от това, защото не сме самодостатъчни. Човекът не е всемогъщ, сам не може да се справи. И ако изключи от живота си Бог, ще започне да се прекланя пред земните неща. Но светските блага, които карат мнозина да забравят Бог и другите, не са причината за нашето пътуване на Земята. Нека вдигнем очи към Небето, за да се извисим над нищетата на суетата; ние служим на Бог, за да излезем от робството на егото, защото Бог ни подтиква да обичаме. Това е истинската религиозност: почитането на Бог и любовта към ближния. В днешния свят, който често забравя Всевишния или предлага негов погрешен образ, вярващите са призовани да свидетелстват неговата доброта, да покажат неговото бащинство чрез своето братство.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

От това място, от което блика вяра, от земята на нашия баща Авраам, ние потвърждаваме, че Бог е милосърден и че най-богохулното престъпление е да се оскверни името му, мразейки брата си. Враждебността, екстремизмът и насилието не произлизат от религиозната душа: те са предателства на религията. И ние, вярващите, не можем да мълчим, когато тероризмът злоупотребява с религията. Всъщност от нас зависи да разсеем с яснота недоразуменията. Нека не позволяваме небесната светлина да бъде покрита от облаците на омразата! Над тази страна се събраха тъмните облаци на тероризма, на войната и на насилието. Всички етнически и религиозни общности страдаха от това.

Бих искал да припомня по-специално йезидите, който оплакаха смъртта на много мъже и видяха хиляди жени, момичета и деца, отвлечени, продадени като роби и подложени на физически насилия и принудителна промяна на вярата. Днес се молим за тези, които са претърпели такива страдания, за тези, които все още са в неизвестност и са отвлечени, за да могат скоро да се завърнат по домовете си. Молим се и за това навсякъде да се зачитат и признават свободата на съвестта и религиозната свобода: те са основни права, защото правят човека свободен да съзерцава Небето, за което е създаден.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Когато тероризмът завладя северната част на тази скъпа страна, той варварски унищожи част от нейното прекрасно религиозно наследство, включително църкви, манастири и места за поклонение на различни общности. Но дори и през този тъмен период, звездите блестяха. Имам предвид младите мюсюлмански доброволци от Мосул, които помогнаха за възстановяването на църкви и манастири, създавайки братски приятелства върху развалините на омразата, както и християните и мюсюлманите, които днес заедно възстановяват джамии и църкви. Професор Али Таджил ни разказа и за завръщането на поклонниците в този град.

Важно е пътуваме към свещените места: това е най-хубавият знак за носталгията на Небето по Земята. Затова да обичаме и пазим свещените места, е екзистенциална необходимост, в памет на нашия баща Авраам, който на различни места издигна към небето олтари на Господ (Бит. 12,7,8; 13,18; 22,9).
Нека великият патриарх ни помогне да направим всяко свещено място оазис на мир и на среща, за всички! Той, заради своята вярност към Бог, се превърна в благословия за всички народи (Бит.12,3); нека нашето присъствие тук днес, по неговите стъпки, да бъде знак за благословия и надежда за Ирак, за Близкия Изток и за целия свят. Небето не се е уморило от Земята: Бог обича всеки народ, всяка своя дъщеря и всеки свой син! Нека никога не се уморяваме да гледаме към небето, да гледаме към тези звезди, същите, които на времето е гледал нашия отец Авраам.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Да вървим по земята. Погледът към небето не отвлече вниманието, а окуражи Авраам да пропътува земята, да тръгне на път, който, чрез неговите потомци, щеше да достигне всеки век и географска ширина. Но всичко започна оттук, от Господ, който го „изведе от Ур“ (Бит.15,7). Следователно, неговото беше излизащо пътуване, довело до лишения: той трябваше да напусне земя, дом и семейство. Но, отказвайки се от семейството си, стана баща на семейство от народи. Нещо подобно се случва и с нас: по време на нашето пътуване, ние сме призовани да изоставим онези връзки и привързаности, които, като ни затварят в нашите групи, ни пречат да приемем безграничната Божия любов и да видим у другите братя и сестри. Да, имаме нужда да излезем от себе си, защото се нуждаем едни от други. Пандемията ни накара да разберем, че „никой не се спасява сам“ (из енцикликата Fratelli tutti, 54). И въпреки това, винаги е налице изкушението да се дистанцираме от другите. Но „да се спаси който може“, бързо ще се превърне във „всички срещу всички“ и това ще бъде по-лошо от пандемия“ (пак там, 36). В бурите, през които преминаваме, няма да ни спаси изолацията, няма да ни спасят надпреварата за засилване на въоръжаването и издигането на стени, които, обратно, ще ни правят все по-отдалечени и гневни. Няма да ни спаси идолопоклонничеството към парите, което ни затваря в нас самите и причинява пропасти на неравенство, в които човечеството затъва. Няма да ни спаси консуматорството, което упоява ума и парализира сърцето.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Пътят на мира. Пътят, който ни сочи Небето при нашето пътуване, е друг, това е пътят на мира. Той изисква, особено в бурята, да гребем заедно от една и съща страна. Недостойно е, че докато всички ние сме измъчени от кризата на пандемията и особено тук, където конфликтите причиниха толкова много нещастия, някой мисли алчно за собствения бизнес. Няма да има мир без споделяне и приемане, без справедливост, която да гарантира справедливост и насърчаване за всички, започвайки от най-слабите. Няма да има мир без народи, които подават ръка на други народи. Няма да има мир, докато другите бъдат други, а не ние. Няма да има мир, докато съюзяването е против някого, защото съюзяването едни против други само засилва разделенията. Мирът не изисква победители или победени, а братя и сестри, които, въпреки неразбирателствата и раните от миналото, да вървят от конфликта към единството. Нека поискаме това в молитва за целия Близък Изток и мисля по-специално близката, измъчена Сирия.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Патриарх Авраам, който днес ни събира в единство, беше пророк на Всевишния. Древно пророчество казва, че народите „ще изковат мечовете си на плугове и копията си – на сърпове“ (Ис. 2,4). Това пророчество не се сбъдна, но вместо това мечовете и копията се превърнаха в ракети и бомби. Тогава откъде може да започне пътят на мира? От отказването да имаме врагове. Който има смелостта да гледа към звездите, който вярва в Бог, няма врагове, с които да се бори. Има само един неприятел, с който да се справи, който стои пред вратата на сърцето и чука, за да влезе: това е враждебността. Докато някои се стремят да имат по-скоро врагове, отколкото да бъдат приятели, докато мнозина търсят собствената печалба за сметка на други, тези, които гледат звездите на обещанията, тези, които следват Божиите пътища, не могат да бъдат против някого, а за всички. Те не могат да оправдаят никаква форма на налагане, потисничество и злоупотреба, не могат да се държат агресивно.

Скъпи приятели, възможно ли е всичко това? Отецът Авраам, той, който е повярвал с надежда без никакво основание за надежда (вж.Рим. 4,18), ни окуражава. В историята често сме преследвали твърде земни цели и сме вървели поотделно, но с Божията помощ можем да се променим към по-добро.

Зависи от нас, днешното човечество и преди всичко от нас, вярващите от всяка религия, да превърнем инструментите на омразата в инструменти на мира. От нас зависи да призоваваме настоятелно държавните отговорници, за да може нарастващото разпространение на оръжия да отстъпи място на разпределението на храна за всички. От нас зависи да заглушим взаимните обвинения, за да дадем глас на вика на потиснатите и отхвърлените на планетата: твърде много са лишени от хляб, лекарства, образование, права и достойнство! От нас зависи да покажем съмнителните машинации, които се въртят около парите и настоятелно да искаме парите да не подхранват винаги и само необузданото благополучие на малцина. От нас зависи да опазим общия дом от нашите хищнически намерения. От нас зависи да напомним на света, че човешкият живот е значим заради това, което е, а не за това, което притежава и че животът на неродените деца, на възрастните хора, на мигрантите, на мъжете и жените от всякакъв цвят и националност, винаги е свещен и важен, като този на всички! От нас зависи да имаме смелостта да вдигнем очи и да погледнем към звездите, звездите, които видя нашият баща Авраам, звездите на обещанието.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Пътят на Авраам беше благословия за мир. Но не бе лесен: трябваше да се справя с борби и неочаквани събития. Ние също имаме пред нас неравен път, но се нуждаем, подобно на великия патриарх, да предприемем конкретни стъпки, да се скитаме, за да открием лицето на другия, да споделяме спомени, погледи и мълчания, истории и преживявания. Силно ме впечатли свидетелството на Дауд и Хасан, един християнин и един мюсюлманин, които, без да се обезсърчават от различията, учиха и работиха заедно. Заедно те изградиха бъдещето и се откриха като братя. И ние, за да продължим напред, трябва да направим заедно нещо добро и конкретно. Този е начинът, особено за младите хора, които не могат да видят сломени мечтите си поради конфликтите от миналото! Наложително е да ги възпитаваме в братство, да ги възпитаваме да гледат звездите. Това е истинска спешна ситуация; това ще бъде най-ефективната ваксина за мирно бъдеще. Защото вие, скъпи млади хора, сте нашето настояще и нашето бъдеще!

Само заедно с другите, могат да се излекуват раните от миналото. Г-жа Рафах ни разказа за героичния пример на Нажи от общността на мандеите и шабаките, който загуби живота си, опитвайки се да спаси семейството на своя съсед мюсюлманин. Колко хора тук, в тишината и незаинтересоваността на света, са тръгнали по пътищата на братството! Рафах ни разказа и за неизразимите страдания на войната, която принуди мнозина да напуснат дома и родината си, в търсене на бъдеще за децата си. Благодаря ти, Рафах, че сподели с нас твърдото си желание да останеш тук, в земята на бащите ти. Нека онези, които не са успели и е трябвало да избягат, да намерят добронамерен прием, достоен за уязвими и ранени хора.

Момент от междурелигиозната среща в Ирак
Момент от междурелигиозната среща в Ирак

Именно чрез гостоприемството, отличителна черта на тези земи, Авраам получи явяването на Бог и неочаквания вече дар да има син (Битие 18,1-10). Ние, братя и сестри от различни религии, се срещнахме тук, у дома и оттук, заедно, искаме да се ангажираме, за да се осъществи Божията мечта: човешкото семейство да стане гостоприемно и благоразположено към всички свои деца; и гледайки едно и също небе, да върви в мир по една и съща земя.
(man/vatn)
 

06 Март 2021, 11:45