Ангел Господен: Божията любов е близост, състрадание, нежност

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана

За всеки човек, който иска да Го търси, Исус „е скритото зърно, готово да умре, за да даде много плод“. Това посочи папа Франциск на неделната молитва, която произнесе от библиотеката на Апостолическия дворец, като се спря на откъса от евангелието според Йоан (Йн.12, 20-33), в който се разказва епизода, станал през последните дни от живота на Исус, малко преди Страстната седмица. Докато се намира в Йерусалим за празника Пасха, някои гърци изразяват желание да Го видят. Те се приближават до апостол Филип и му казват: „Искаме да видим Исус“ (ст.21).

Кръстът е израз на любов

Папата посочи, че „в искането на онези гърци да видят Исус, ние можем да открием въпроса, който много мъже и жени, по всички места и във всяко време, отправят към Църквата. Исус отговаря на това искане с думите: „дошъл е часът да се прослави Син Човеческий (…). Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“ (ст.23,24).

Папа Франциск поясни, че за да опознаем и разберем Исус, трябва да гледаме „житното зърно, което умира в земята“, трябва да гледаме кръста.

Трябва да мислим за кръстния знак, който през вековете стана в най-голяма степен символ на християните. Който и днес иска „да види Исус”, дори ако идва от страни и култури, където християнството е малко известно, какво вижда най-напред? Кой е най-често срещаният знак, който се забелязва? Разпятието. В църквите, в домовете на християните, както и носейки го върху себе си.  Важното е символът да е в съответствие с Евангелието: кръстът може да изразява само любов, служение, безрезервно самоотдаване: само по този начин той наистина е „дървото на живота“, на плодотворния живот.

Да свидетелстваме живот, който се дарява

Папата свърза евангелския откъс със съкровеното желание, промъкнало се в сърцата на много мъже и жени. Светият Отец изтъкна, че „и днес много хора, често пъти без да го казват открито, биха искали „да видят Исус“, да го срещнат, да го опознаят.

Оттук се разбира голямата отговорност на нас, християните и на нашите общности. Ние също трябва да отговорим със свидетелството на живот, отдаден на служението, живот, който поема върху себе си Божия начин на действие – близост, състрадание и нежност – и който се отдава на служението. Става дума да посяваме семена на любов не с думи, които отлитат, а с конкретни примери, обикновени и смели, не с теоретични осъждания, а с жестове на любов. Тогава Господ, със Своята благодат, ще ни

донесе плод, дори когато земята е суха поради недоразумения, трудности или преследвания, или претенции на църковен легализъм или морализъм. Това е безплодна земя. Точно тогава, в изпитанието и в самотата, докато семето умира, идва моментът, в който животът покълва, за да даде своевременно зрели плодове.

И именно в това преплитане на живот и смърт, каза още Бергольо, „ние можем да изпитаме радостта и истинското плодородие на любовта“, която винаги „се дава по Божия начин на действие: близост, състрадание, нежност“.