Папата към музикантите: където има музика, не може да има нищо лошо

Антонела Палермо – Светла Чалъкова – Ватикана

Тишината на кризата, преживяна от света, засегнат от вируса, може да бъде "празно" пространство или "слушащо" пространство. Това откроява в своето видеопослание папа Франциск до участниците в двудневната Международна музикална конференция, организирана от Папския съвет за култура, в сътрудничество с Папския институт за сакрална музика и Папския литургичен институт на „Свети Анселм“, насочвайки своето размишление върху „силата на музиката“ и песента, които могат да спомогнат за преоктриването на Божието Слово и за пораждането на духа на братство навсякъде. Конференцията, която тази година се провежда онлайн, бе открита с пожеланието на папата размишленията за избраната тема на това четвърто издание, текстове и контексти, да могат да обогатят църковните общности и всички работещи в музикалната област, сфера, която папата определя като „много важна за литургията и евангелизацията“.

Музикалното наследство на Църквата

Папата цитира призива на пророк Исайя да се възхвалява Господ с „нова песен“ (42, 10) и припомня, че „Библията е вдъхновила многобройни музикални изрази, сред които основните страници в историята на музиката“, в различните континенти и също в съвременната епоха.

„Много църковни общности, през последните десетилетия, съумяха да тълкуват тези текстове било то следвайки новите музикални форми, било воларизирайки древното наследство. Музикалното наследство на Църквата всъщност е много разнообразно и може да подкрепи, освен литургията, също изпълнението на един концерт,  училищната дейност или  катехизацията и дори театъра“.

Трудностите за музикантите, причинени от пандемията

Папата се възползва от възможността, за да отправи думи на солидарност към всички онези, които в различни форми са били засегнати в професията си от силното намаляване на тяхната дейност, породено от последиците от пандемията на Covid.

„Музикантите, чийто живот и професия бяха дълбоко засегнати от изискванията за дистанция; онези, загубили работата си и социалните контакти; онези, на които се е наложило да се изправят, в труден контекст, пред необходимите моменти за формиране, образование и колективен живот“.

Папата възхвалява значителните усилия“ на мнозина, които, въпреки всичко, продължиха да предлагат на хората музиката с нова креативност .

„Това е валиден ангажимент не само за Църквата, но и за обществения хоризонт, за самата „мрежа“, за тези, които работят в концертни зали и на други места, където музиката е в услуга на общността“.

Надеждата отново да можем да свирим и пеем

„Където има музика, не може да има нищо лошо“, посочва папата, цитирайки Мигел Сервантес в „Дон Кихот“ и изразява пожеланието да се възроди отново този аспект от социалния живот.

„Много текстове и композиции, чрез силата на музиката, стимулират личната съвест на всеки един и създават също едно всеобщо братство“.

Общото предизвикателство е взаимното изслушване

Цитирайки отново пророк Исайя, Франциск се спира на стойността на тишината, на паузата, елементи добре познати на един добър музикант, който редувайки звука и тишината, спомага слушането. Това е едно „съществено измерение за всеки диалог“, каза папата, който се обръща директно към музикантите:

„Скъпи музиканти, общото предизвикателство е да се изслушваме взаимно. В литургията сме приканени към слушането на Божието Слово. Словото е нашия „текст“, основния текст“; общността е нашия „контекст“. Словото е източник на смисъл, озарява и води пътя на общността“.

Музиката в служба на евангелизацията

Папата откроява приноса на музиката за представянето на спасителното послание на народите:

„Също музиката може да помогне на библейските текстове да говорят в нови и различни културни контексти, така че Божественото Слово да може ефективно да достигне до разума и сърцето“.

Позовавайки се на избора да се обърне внимание, в контекста на конференцията, на най-различните музикални форми като израз на разнообразието от култури и местни общности, папа Франциск подчертава стойността на музикалното изкуство, което включва и измерението на телесността. Това се случва например с коренните населения, където ритуалът на празника и танца се смесва с музика. В този контекст – изтъква той – могат да се откроят обвързващи разкази в служба на евангелизацията.

Папата цитира също един паралелизъм, който често се среща в народната традиция: „Да се ​​чувстваш добре, означава да пееш добре, а да пееш добре, означава да се чувстваш добре!“.

Тишината, която подготвя за нова песен

Франциск завършва посланието с въпрос, свързан с контекста на пандемията, която преживяваме:

Дали тишината, която живеем е празнота или сме в етап на слушане? Дали е празнота или етап на слушане? Ще позволим ли впоследствие, да се открои една нова песен? Нека текстът и контекста, вече присъстващи в една нова форма, да ни стимулират да поемем отново по нашия път заедно, за да може „единството на сърцата да стане по-дълбоко от единството на гласовете“. Нека гласовете, музикалните инструменти и композициите да продължават да изразяват, в настоящия контекст, хармонията на гласа Божий, отвеждайки към „симфонията“, т.е. всеобщото братство“.

Програмата на Конференцията

Работните сесии на Конференцията бяха открити от кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за културата, със слово на тема „Обратната страна на гоблена: текстове и контексти“. На събитието участва Хорди Пике Коладо, маестро органист, директор на Папския литургичен институт в Рим и съветник към Конгрегацията за процесите на светците. В своето изказване той ще съпостави изпятата и изговорената дума в литургията. Размишление  за естеството на езика и на музиката ще бъдат представено от Жоао Вила-Ча, професор по Философия към Папския Григориански университет. Музиколожката Джузепина Крешенцо ще насочи вниманието върху кантатите и свещените драми като отражение на католическата реформа. От Източна Африка, певицата Саба Англана ще говори за африканския опит в духовния живот: между музика и танци. Декана на Богословския факултет към „Урбаниана“, Пиеранджело Мурони, ще се спре на темата за не словесния език в литургията. В работата ще участват и британецът Франк Котрел-Бойс и Джен-йен Чен от Тайван и клавесините Андреа Коен и Мария Антониета Канчеларо. „От латински към местен“ е темата, която ще обърне внимание на Енда Мърфи, служител в Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата. Заключенията ще бъдат поверени на американския философ Марта Нусбаум, която ще се спре на музиката и телесността.