Ангел Господен: грижата за болните, неразделна част от мисията на Църквата

Габриела Черазо – Маня Кавалджиева – Ватикана

Изцеление. Това е главната дума в евангелския откъс за петата неделя на обикновеното време, през която папа  Франциск поздрави отново вярващите на  площад „Свети Петър“ от прозореца на своя кабинет, след един месец предаване чрез стрийминг  на неделните молитви от  библиотеката на Апостолическия дворец, поради ограниченията, наложени от пандемия.

Изцелението, за което се говори,  е това, което очакват страдащите; това, за което копнее викът на Йов в първото четиво; това,  за което се разказва в Евангелието на свети Марко (Мк 1, 29-39) –  за болните и обсебени от бяс тълпи, които следват Исус в Галилея. То е и това, от което се нуждае днешното човечество, оказало се „крехко“ пред пандемия, отнела вече милиони жертви.

Да позволим да бъдем излекувани и да започнем да служим

Папата посочи, че днешното евангелие представя как Исус изцелява тъщата на Петър, а след това и много други болни и страдащи хора, които са около него. Епизодът с тъщата на Симон Петър е първото физическо изцеление, както разказа Свети Марко: „жената лежеше от огница“; отношението и жестът на Исус спрямо нея са емблематични: „Като се приближи, той я хвана за ръка и я повдигна“ (ст. 31), отбелязва евангелистът. Има толкова много нежност в този обикновен жест, че  изглежда почти естествен: „и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше“ (пак там). Лечителната сила на Исус не среща никаква съпротива; и излекуваният човек възобновява нормалния си живот, веднага мислейки за другите, а не за себе си – и това е  показателно, това е знак за истинско „здраве“!

Предпочитанието  към страдащите принадлежи на живота на Църквата

След това първо изцеление, „привечер по заник-слънце в събота, довеждаха при Исус всички болни и обхванати от бяс. И целият град се бе събрал пред вратата“ (Мк., 1, 32-33). Хора, страдащи тялом и духом, посочи Франциск, „предпочитаните“, които Исус поверява и на учениците си, за да не бъдат само свидетели, а и да участват и да бъдат изпратени по света  със силата да „лекуват“ и „прогонват демоните“:

И това е важното. Грижата за всякакъв вид болни за Църквата не е „опционална дейност“, не! Не е нещо допълнително, не. Грижата за всякакъв вид болни е неразделна част от мисията на Църквата, както бе и от тази на Исус. И тази мисия е да се занесе Божията нежност на страдащото човечество.

Близост, нежност и състрадание

Това е християнският отговор на страданието: не „обяснение“, а „наличие на любов“. Папата каза, че това ще ни го напомни след няколко дни 11 февруари, Световният ден на болните. Но също така и  „реалността, която преживяваме в цял свят поради пандемията“, подчерта папата,  „прави това послание особено актуално“, „тази съществена мисия на Църквата“ и ни поставя пред нашето човешко състояние, „толкова високо в достойнството и в същото време толкова крехко". Следователно, Исус отговаря на страданието с „присъствие на любов, което „се навежда“, като ни хваща за ръка и ни повдига,  както направи с тъщата на Симон Петър“:

Да се наведем, за да вдигнем другия. Нека не забравяме, че единствената легитимна форма, единственият легитимен начин да гледаме даден човек отгоре надолу, е когато му протягаме ръка, за да му помогнем да се вдигне. Единственият. И това е мисията, която Исус повери на Църквата. Божият Син проявява своята Милост не „отгоре надолу“, не от разстояние,  а навеждайки се, подавайки ръка; той проявява своята Милост в близостта, нежността и състраданието. Близост, нежност, състрадание, са Божието отношение. Бог се приближава и се приближава с нежност и състрадание. Колко пъти в Евангелието четем, че  пред някой здравословен проблем или пред какъвто и да е проблем: „Той прояви състрадание“. Състраданието на Исус, близостта на Бог в Исус, е Божието отношение.

От Бог черпим силата да бъдем свидетели

Но не може да има състрадание, без „лична връзка с Отца“. На това също ни учи днешното Евангелие, поясни Франциск:

Преди зазоряване и след залез слънце, Исус се е оттеглял и е оставал сам, за да се моли. Оттам е черпил силата, за да изпълнява своето служение, проповядвайки и лекувайки. Нека Светата Дева ни помогне да позволим да бъдем излекувани от Исус – ние винаги се нуждаем от това, всички ние – за да можем на свой ред да бъдем свидетели на лечителната Божия нежност.