Папата: светът се нужаде от единство и братство, за да преодолее кризата

Ватикан Нюз

Да се преоткрием по-единни, по-близки до страдащите, да се почувстваме като братя, за да преодолеем заедно световната криза, причинена от пандемията. В началото на интервюто по Canale 5, излъчено вечерта на 10 януари, Франческо повтаря, че „от една криза никога не се излиза еднакви, както преди, никога. Излизаме по-добри или по-лоши“. За папата „всичко трябва да бъде преразгледано. Големите ценности винаги съществуват в живота, но големите ценности трябва да бъдат преведени в настоящия живот“. Затова папата изброява редица драматични ситуации - от децата, които страдат от глада и не могат да ходят на училище, до войните, които опустошават много райони на планетата. „Статистиката на ООН относно това - подчерта той - е плашеща“. Светият отец предупреди, че ако излезем от кризата „без да видим тези неща, резултатът ще бъде поредното поражение. И ще бъде по-лошо. Нека само погледнем на тези два проблема: децата и войните ”.

Да се ваксинираш е етично действие

На въпрос на журналиста Фабио Маркезе Рагона за ваксините, папата отговаря. „Вярвам, че от етична гледна точка всички трябва да се ваксинират. Не е опция, а етично действие. Защото, в противен случай, си играеш със собственото здраве, с живота, но също с живота на другите“, каза папата, който обясни, че през следващите дни във Ватикана ще започне ваксинацията и също той „се е записал“ за това. „Да, трябва да се направи – повтори –и ако лекарите го представят като нещо, което може да помогне и че не крие особени опасности, защо да не го приемем? Има самоубийствено отричане по този въпрос, което не мога да обясня“. За папата, това е момента да „помислим за нас и да се изтрие за известно време„ егото“. Или всички се спасяваме с „ние“, или никой няма да се спаси“. По този въпрос папата се спира обширно, размишлявайки върху темата, която му е скъпа: братството. „Това - отбелязва той - е предизвикателството: да се доближиш до другия, близо до ситуацията, близо до проблемите, да се доближиш до хората“. Врагът на близостта е „културата на безразличието?“. Говори се - отбелязва той - „за здравословно безразличие към проблемите, но безразличието не е здравословно. Културата на безразличието унищожава, защото ме отдалечава ”.

Време за „ние“, за да преодолеем кризата

„Безразличието - отбеляза той - ни убива, защото ни отдалечава. Вместо това ключовата дума за обмисляне на начини за излизане от кризата е думата близост ”. Ако няма единство, близост - предупреди папата – „може да се създаде и социално напрежение в рамките на държавите“. В този контекст папата се спря на „управляващата класа“, както в Църквата, така и в политическия живот. В този кризисен момент – подчерта той – „цялата управленческа класа няма правото да казва „аз“ ... трябва да казва „ние “ и да търси единството пред кризата“. В този момент – настоя папата - „политика, пастира, християнина, католика, дори епископа, свещеника, който няма способността да казва„ ние“ на мястото на „ аз “, не е на висотата от ситуацията“. И добави, че „конфликтите в живота са необходими, но в този момент те трябва бъдат оставени настрана, да освободят място за единството на страната, на Църквата, на обществото“.

Абортът е по-скоро човешки, отколкото религиозен въпрос

Франциск посочи, че кризата, причинена от пандемията, е изострила още повече „културата отхвърлянето“ към най-слабите, били те бедни, мигранти или възрастни хора. Той се фокусира по-специално върху драмата на аборта, който отхвърля нежеланите деца. „Проблемът с аборта - предупреди той - не е религиозен проблем, това е човешки, предрелигиозен проблем, това е проблем на човешката етика и след това религиозен. Това е проблем, който дори атеистът трябва да разреши в съвестта си“. „Правилно ли е – запита папата - да се заличи човешки живот, за да се разреши някакъв проблем, какъвто и да е проблем? Редно ли е да се наеме един наемник, който да разреши проблема?“.

Капитолийският хълм, да се поучим от историята: никога насилие

Папата не пропусна да коментира и драматичните събития на Капитолийския хълм от 6 януари. Сподели, че е „останал изумен“, като се има предвид дисциплината на хората в Съединените щати и зрелостта на тяхната демокрация. Но дори в най-зрелите реалности – отбеляза папата – „винаги има нещо нередно, когато има хора, които поемат по пътя срещу общността, срещу демокрацията срещу общото благо. Сега, след като това избухна – продължи той - успяхме да видим добре този феномен и да  явлението и се корегира“. Франциск осъди насилието: „Трябва размишляваме и да разберем добре, и за да не повтаряме трябва  да се поучим от историята“, защото тези „параредовни групи, които не са добре интегрирани в обществото, рано или късно ще извършат тези насилствени актове“.

Вярата е дар, който да поискаме от Господ

И накрая, папата отговаря как той лично преживява ограниченията, дължащи се на пандемията. Споделя, че се чувства „в капан“, и се спира на отменени пътувания, за да се избегнат струпванията, говори за надеждата да посети Ирак. Но в това време той отделя повече време на молитвата, разговори по телефона и повтаря колко важни са били някои моменти за него като Statio Orbis на площад „Свети Петър“ на 27 март м.г., „израз на любовта към всички хора“ и показа „нови начини да си помогаме“. Оттук папата предложи размисли за вярата в Господ, която - каза - е преди всичко дар. „За мен – посочи Франциск - вярата е дар, нито вие, нито аз, нито някой може да има вяра със собствените си сили: това е дар, който Господ ни дава“, дар който не може да се купи. Цитирайки откъс от Книгата Второзаконие папа Франциск призова да просим „близостта на Бог. Тази близост във вярата е дар, който трябва да поискаме“. Интервюто завършва с надеждата,  през 2021 г. „да няма отхвърлени, да няма егоистични нагласи“ и единството да може да надделее над конфликтите.