Папа Франциск: да се молим единството да надделее над конфликтите

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

Да сме свидетели на единството със собствения живот, да се молим, за да просим благодатта да бъдем заедно, да „постоянстваме в любовта“ без недоверие и без да се уморяваме, за да вървим по започнатия път. Тези са някои от пътищата към единството между християните, които посочи папа Франциск в своята катесизисна беседа на генералната аудиенция, в контекста на Молитвената осмодневница за християнско единение, която започна на 18 януари и ще приключи на 25 януари. Папата се спря на „скандала на разделенията“ между християните, но също в сърцето на човек и в раздорите, посети от Сатаната. Неговото най-силно оръжие – прибави папата – са сплетните, които разделят семейства, приятели и християнската общност.

„Божият път е друг: той ни взема такива, каквито сме, толкова много ни обича, но ни обича такива, каквито сме и ни взема такива, каквито сме; той ни приема различни, той ни взема грешници и винаги ни тласка към единството. Можем да изпитаме себе си и да се запитаме дали на местата, където живеем, подхранваме конфликти или се борим за укрепване на единството със средствата, които Бог ни е дал: молитвата и любовта. Докато, подхранването на конфликти се извършва с бърборенето, говорейки зад гърба на другите. Сплетните са най-удобното оръжие, което притежава дяволът, за да разделя християнската общност, да разделя семейството, да разделя приятелите, да разделя винаги. Светият Дух винаги вдъхновява единството у нас“.

Благодатта, която да просим

Припомняйки думите на Исус при Последната Вечеря, „за да бъдат всички едно само“, Франциск отбеляза, че Господ не заповяда единството, а се „моли на Отца за нас, за да бъдем едно само“.

„Това означава, че ние не сме достатъчни, с нашите сили, да постигнем единството. Единството е преди всичко дар, то е благодат, която трябва да просим с молитвата“.

Коренът на разделенията

Единството – каза папата – е също трудно да се опази в нас самите и често „корена на многото разделения, които са около нас – сред хората, в семейството, в обществото, сред народите и също сред вярващите – е вътре в нас“. Това долавя също свети Павел, а Втория Ватикански събор го потвърждава:

„Следователно решението на разделенията не е да се противопоставим на някого, защото раздорът поражда повече раздори. Истинското лекарство започва с това да просим от Бог мира, помирението, единството“.

Моля ли се за единството?

Ето защо - каза папа Франциск – трябва да поискаме единството от Господ в смирената и изпълнена с вяра молитва:

„Можем да се запитаме: „Дали се моля за единството?“. Това е волята на Исус, но ако се спрем на намеренията, за които се молим, вероятно ще видим, че сме се молили малко, може би никога, за единството на християните. И въпреки това, от него зависи вярата в света; Господ поиска единството между нас, «та света да повярва»“.

Но света ще повярва само, ако нашия живот ще бъде свидетелство на любовта, „която ни обединява и ни прави близки до всички“:

„В това време на сериозни трудности молитвата е още по-необходима, за да надделее единството над конфликтите. Наложително е да се оставят на страна партикуларизмите в полза на общото благо и, поради тази причина нашият добър пример е от основно значение: от съществено значение е християните да продължат пътя към пълното и видимо единство“.

Стъпките напред

Франциск призна направения напредък по пътя към единството на християните, но призова да „постоянстваме в любовта и в молитвата, без недоверие и без да се уморяваме“, защото не можем да се върнем назад:

„Да се молим, означава да се борим за единството. Да, да се борим, защото нашия неприятел, дявола, както казва самата дума, е разделител. Исус иска единството от Светия Дух, да съгради единството. Докато дявола винаги разделя. Винаги разделя, защото за него е угодно да разделя. Той внушава разделението, навсякъде и по всякакви начини, докато Светият Дух винаги сближава в единство. Дяволът, по принцип, не ни изкушава чрез висшето богословие, а чрез слабостите на нашите братя. Той е хитър: той уголемява грешките и дефектите на другите, сее раздори, поражда критика и създава фракции“.

Да следваме Господ, означава да вървим по пътя на единството, което побеждава конфликтите.

Дарът на другите

„Пребъдвайте в моята любов и ще донесете много плод“ е темата на Молитвената осмодневница за християнско единение, затова – открои папата – корена на общението е любовта на Христос, „която ни помага да преодолеем предразсъдъците, за да видим в другия един брат и една сестра, които трябва винаги да обичаме“.

„Тогава откриваме, че християните от другите деноминации, с техните традиции, с тяхната история, са дар Божий, дарове, присъстващи в териториите на нашите диоцезални и енорийски общности. Нека започнем да се молим за тях, и когато е възможно, с тях. Така ще се научим да ги обичаме и да ги ценим“.

Нека молитвата, душа на цялото икуменическо движение – е пожеланието на папата – да бъде отправна точка, за да помогнем на Исус да реализира своята мечта: всички да бъдат едно само.