Папата: чрез молитвата Божието Слово обитава в нас и ние в него
Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана
„Думите от Свещеното Писание не са написани, за да останат затворени върху папируса, пергамента или хартията, а за да бъдат приети от човека, който се моли, карайки ги да поникнат в неговото сърце“. Отново молитвата бе в центъра на папската катехизисна беседа на генерална аудиенция, която, както през последните месеци, се проведе в библиотеката на Апостолическия дворец. Молитвата – поясни папата – може да бъде издигната, изхождайки от един Библейски откъс.
„Този Библейски стих е бил написан също за мен, векове и векове назад, за да ми донесе словото на Бог. Той е написан за всеки един от нас. Всички вярващи преминават през този опит: един откъс от Писанията, чут вече толкова много пъти, един ден неочаквано ми говори и озарява ситуацията, която преживявам. Но е нужно, този ден, аз да бъда там, на срещата с това Слово“.
Словото се въплътява в нас и променя нещата
Бог минава всеки ден – продължи папата – и хвърля семето в нашата почва. Дали то ще поникне зависи от нас, от нашето сърце и нашата готовност да го приемем. Светият отец цитира свети Августин, който казва: „Страхувам се от Господ, когато минава“. Страхът е този да не забележим Бог. Франциск се спря на един вид ново въплъщение на Словото: всички ние – каза той – сме „дарохранителниците“, където думите на Бог искат да бъдат приети и съхранявани, за да могат да посетят света. „Но – предупреди папата – Свещеното Писание не трябва да се манипулира, използвайки го за да се потвърди собствената философска или морална визия, а по-скоро трябва да се надяваме за една среща“:
„Не ми харесва – отбеляза папата – когато слушам християни, които рецитират стихове от Библията като папагали. Но ти срещна ли Господ с този стих? Не е проблем само да се помни: това е проблем на паметта на сърцето, онази, която те отваря за срещата с Господ. Това слово, този стих, те отвежда до срещата с Господ“.
Ето защо – продължи папата – „нека четем Писанията, защото те четат нас. Благодат е ако успеем да се разпознаем в това или онова действащо лице, в тази или в онази ситуация. Библията не е написана за едно абстрактно човечество, а за нас, за мен, за теб, за мъжете и жените от плът и кръв, мъже и жени с име и презиме, като мен, като теб. А Словото Божие, пропито от Светия Дух, когато е прието с отворено сърце, не оставя нещата такива, каквито са: никога. Винаги променя нещо. А това е благодатта и силата на Словото Божие.
Прочит, диалог и съзерцание
Папата се спря и на онази форма на молитва, която, родила се в манастирските среди, днес е силно разпространена и в енориите: духовният прочит (lectio divina). Той се състои в прочита на един откъс от Библията, направен внимателно, „с послушание към текста“, за да се разбере неговото значение. След това заставаме в диалог с прочетените думи, медитирайки ги и питайки се, какво ми казват. Накрая духовният прочит предвижда момент на съзерцание. „Думите и мислите – каза папата – оставят място на любовта, както между влюбените, на които понякога е достатъчно да се гледат мълчаливо“:
„Чрез молитвата, Словото Божие идва да живее в нас и ние живеем в него. Словото вдъхва добри намерения и подкрепя действията; дава сила и вътрешен мир, дори когато ни поставя в криза, то ни дарява мир. В „кривите“ и объркани дни, то дарява на сърцето ядрото на доверието и любовта, което го закриля от атаките на злото. Така Божието Слово става плът – позволявам си да използвам тази дума – става плът в онези, които го приемат в молитвата“.
Печатът на Свещеното Писание в живота на светците
Папата цитира „един хубав израз“, който показва колко е важно Словото Божие в живота на християнина:
„В някои древни текстове се откроява интуицията, че християните се идентифицират толкова много със Словото, че дори да бъдат изгорени всички Библии в света, може да бъде спасен техния „отпечатък“, чрез печата, оставен от Свещеното Писание в живота на светците“.
„Послушание и креативност, от това е изграден живота на християните, а Свещеното Писание е неизчерпаемо съкровище. Нека Господ – завърши папата – ни дари да черпим още повече вдъхновение от него, чрез молитвата“.
