Търси

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция от библиотеката в Апостолическия дворец Папа Франциск на генералната аудиенция от библиотеката в Апостолическия дворец  (Vatican Media)

Папата: в бъдещето на света и в надеждите на Църквата са малките

Хвалебствената молитва бе в центъра на катехистичната беседа на папа Франциск на генералната аудиенция, която и днес се проведе в библиотеката на Апостолическия дворец. Продължавайки цикъла от беседи посветени на молитвата, Франциск подчерта важността от възхвалата на Бог също в мрачните моменти на нашия живот, защото Господ е „предан приятел, който никога не не изоставя. Малките са тези, които приемат Исус и неговото Слово – припомни папата – и Исус възхвалява Отца за предпочитанието му към тях.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Молитвата не е направена само от молби към Господ, а притежава също едно хвалебствено измерение. На този аспект от молитвата папа Франциск посвети катехистична беседа на традиционната генерална ауденция, която проведе отново в библиотеката на Апостолическия дворец. За размишление на вярващите, свързани чрез медиите, бе предложен Псалм 145, който гласи: „Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека“. Вдъхновение за размишлението си, папата почерпи от един труден момент от живота на Исус и за неговата мисия. Папата даде и няколко примера: Йоан Кръстител, от затвора, се съмнява, че именно Исус е Месията, в селищата, където Исус извърши толкова много чудеса, има враждебност. Но именно в момента на разочарованието – отбеляза папата – Евангелието на Матей ни разказва за един изненадващ факт: Исус не се оплаква на Отца, а издига хвалебствен химн, възхвалява Отца, защото е открил себе си на малките (Мт. 11, 25). „Но защо Исус издига тази възхвала?“, се запита Франциск. Първата причина – изтъкна – е „защото се чувства син на Всевишния, син на онзи, който е Господ на небето и на земята“. Но има и една друга причина:

„Исус възхвалява Отца, защото предпочита малките. Това е, което самия Той изпитва, проповядвайки в селцата: „учените“ и „мъдрите“ са подозрителни и затворени, правят си сметки, докато „малките“ се отварят и приемат посланието. Това не може да бъде друго освен волята на Отца, и затова Исус се радва. Също ние трябва да се радваме и да хвалим Бог за това, че смирените и обикновените хора приемат Евангелието. В бъдещето на света и в надеждите на Църквата са „малките“: онези, които не се мислят за по-добри от другите, които съзнават своите ограничения и своите грехове, които не искат да доминират над другите, които, в Бог Отец, се разпознават всички като братя“.

Хвалебствената молитва е като кислород

Поведението на Исус – посочи папата – ни помага да погледнем и към нашите лични провали, или към мрачните моменти, по различен начин. Исус не отправя някакво искане, а възхвалява Отца. „Изглежда като противоречие – прибави – но там е истината“. Но за какво служи възхвалата?, запита още Франциск. „Бог със сигурност не се нуждае от нея, за да увеличи величието си“:

„Хвалебствената молитва служи на нас. Катехизисът на Католическата църква я определя така: „Тя е участие в блаженството на чистите по сърце, които обичат Бог във вярата още преди да са Го видели в Славата“. Парадоксално тя трябва да бъде практикувана не само когато живота е изпълнен с щастие, а преди всичко в трудните моменти, в мрачните моменти, когато пътя се изкачва нагоре. Също сегашното време, е време за възхвала. В мрака Исус възхвалява Отца. Само така се научаваме, че чрез онова изкачване, онази уморителна пътечка, онези предизвикателни пътища, можем да стигнем до една нова панорама, един по-отворен хоризонт“.

„Химна на творенията“ на свети Франциск

Папата насочи мислите си към свети Франциск и неговата молитва, „Химна на творенията“, съставен малко преди смъртта, и изтъкна, че в този химн намираме една голяма поука:

„Беднякът от Асизи не го състави в момент на радост, на благоденствие, а напротив сред трудности. Франциск е вече почти сляп, и усеща в душата си тежестта на една самота, която не е изпитвал никога до сега: светът не се е променил от началото на неговото проповядване, има още хора разкъсвани от разпри и освен това усеща стъпките на смъртта, които стават все по-близки. Това може да бъде момента на крайното разочарование и на усещането на собствения провал. Но в онзи миг на тъга, Франциск се моли и как се моли? „Хвален си, Господи мой“... моли се, възхвалявайки!“.

Свети Франциск, както всички светци и светици, както Исус – завърши папата – „ни показа, че винаги може да се възхвалява, защото Бог е предан Приятел, а това е основата на възхвалата: Бог е предан Приятел и неговата любов не се проваля“.

13 Януари 2021, 11:30