Ангел Господен: срещата с Исус остава завинаги

Давиде Дионизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

На неделната молитва, в катехизисната си беседа, папа Франциск припомни срещата на Исус с първите апостоли.   Сцената според евангелието от Йоан (1, 35-42) се развива близо до река Йордан, в деня след кръщаването на Исус. „Дойдете и вижте“ (ст.39) е отговорът на Месията на въпроса на двамата Му ученици, които Го питат: „Учителю, де живееш?“ (ст. 38).

Не визитна картичка, а покана за среща. Двамата го следват и онзи следобед остават с него. Не е трудно да си представим как те седят и Му задават въпроси, и преди всичко Го слушат, чувствайки, че сърцата им се стоплят все повече, докато Учителят говори.

Отговорът на надеждата на учениците

Папата обясни, че „учениците усещат красотата на думите, които отговарят на най-голямата им надежда. И изведнъж откриват, че докато около тях се стъмва,  у тях прониква светлината, която само Бог може да даде. Когато излизат и се връщат при своите братя, тази радост, тази светлина прелива от сърцата им като буйна река. Един от тези двамата, Андрей, казва на брат си Симон (когото Исус ще нарече Петър): „Намерихме Месията“ (ст. 41).

Срещата с Исус остава завинаги

След това Франциск обърна внимание на незаличимата следа, която  оставя срещата с Исус: „Един от тях, почти шейсет години по-късно, написва в Евангелието: беше около четири часа сутринта. Тоест той цитира точния час“. Папата поясни, че „това е нещо,  което ни кара да се замислим: всяка  истинска среща с Исус остава в живата памет, никога не се забравя. Много срещи се забравят, но тази Исус остава завинаги.

Трите призива на Бог

Франциск насърчи за по-задълбочено размишление върху това преживяване на срещата с Христос, защото „всеки Божи призив е проява на Неговата любов“. И призивът на Господ се отнася до живота, вярата и конкретното състояние на живот.

Първият, с който Бог ни създава като личности, е индивидуален призив, защото Бог не прави нещата серийно. След това Бог ни призовава към вяра и да бъдем част от неговото семейство, като Божии чеда. Накрая, Бог ни призовава към конкретно състояние на живот: да отдадем себе си в живота на брака, в този на свещеничеството или на богопосветения живот.

Радостта да отдаваме себе си

Има различни начини за изпълнение на плана, който Бог има за всеки един от нас, потвърди Папата, подчертавайки, че това винаги е „план на любовта“ и че най-голямата радост за всеки вярващ е да отвърне на този призив и „да предложи изцяло себе си в служението на Бог и на братята ”.

Призивът на Бог е любов

Папа Бергольо посочи, че „изправени пред Божия призив, който може да стигне до нас по хиляди начини, дори и посредством хора, радостни и  тъжни събития, понякога ние можем да му отвърнем с отказ, тъй като може да ни се стори в противоречие с нашите стремежи; или със страх, защото го смятаме твърде ангажиращ и неудобен. Но Божият призив е любов и на него се отговаря само с любов".

В началото има една среща, всъщност това е срещата с Исус, който ни говори за Отца, кара ни да опознаем Неговата любов. И тогава и у нас спонтанно се поражда желанието да я предадем на хората, които обичаме: „срещнах Любовта“, „открих смисъла на живота си“. С една дума: „намерих Бог“.

Споменът за срещата

Накрая, папа Франциск отправи молитва към Девя Мария, за да може тя „да ни помогне да направим живота си хвалебствен химн на Бог, в отговор на Неговия призив и в смиреното и радостно изпълнение на Неговата воля“. Франциск отправи и насърчение:  „В живота на всеки от нас, Бог е присъствал по-силно с някой призив. Нека споменът за този момент да ни обновява винаги в срещата с Исус".