Ангел Господен: без страх да поканим Исус при нас, „животът ще се промени"
Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана
Исус, Този, когото съзерцавахме като дете на неговото Рождество, е съществувал преди началото на нещата, преди вселената, преди всяко време и пространство. Това е посочено в евангелският откъс за неделята, на който се спря папа Франциск в катехизисната си беседа по време на неделната молитва, произнесена отново от библиотеката на Апостолическия дворец.
Бог винаги иска да общува с нас
И уводните думи на Евангелието според Йоан са тези: „В началото беше словото“ (Йн.1,1). Словото, тоест Думата. Затова папата потвърди:
Думата служи за общуване: не си говорим сами, а говорим на някого. Винаги говорим на някого. Когато видим на улицата хора, които си говорят сами, ние казваме: „На този човек нещо му има“. Не: ние винаги говорим на някого. Фактът, че Исус още в началото е Словото, означава, че още в началото Бог иска да общува с нас, иска да ни говори. Единородният син на Отца иска да ни каже за красотата да бъдем деца на Бог; той е „истинската светлина“, която иска да ни отдалечи от мрака на злото; той е „животът“, който познава нашия живот и иска да ни каже, че винаги го е обичал. Обича ни всички. Ето днешното прекрасно послание: Исус е вечното Слово на Бог, който винаги мисли за нас и иска да общува с нас.
В Христос, Бог стана немощен
Но за да ни говори, наистина, Бог отива отвъд думите, Словото „стана плът и живя между нас“. Затова папата зададе въпроса защо евангелистът Йоан използва точно думата „плът“, а не по-елегантния израз „стана човек“ и отбеляза, че по този начин иска да посочи нашето човешко състояние в цялата му слабост, в цялата му крехкост:
Казва ни, че Бог е станал немощен, за да докосне отблизо нашите слабости. Следователно, от момента, в който Господ стана плът, нищо в нашия живот не му е чуждо. Няма нищо, което Той да презира, ние можем да споделим всичко с Него. Всичко. Скъпи братко, скъпа сестро, Бог стана плът, за да ни каже, за да ти каже, че те обича точно там, че ни обича именно там, в нашите слабости; в твоите слабости; точно там, където ние сме най-срамежливи, където ти си най-срамежлив.
Папата добави още:
Това е смело: смело е решението на Бог. Стана плът именно там, където ние много пъти сме свенливи. Влиза в нашия свян, за да стане наш брат, за да сподели пътя на живота.
Да отворим сърцето си и дома си за Бог
Бог стана плът, тоест един от нас, каза още папа Бергольо. Христос е на небето „с тялото си от човешка плът“, „завинаги се обедини с нашата човечност, бихме могли да кажем, че се „венча“ за нея. „Обичам да си мисля, че когато Господ се моли на Отца за нас“, продължи Папата, „той не само говори: показва Му раните на плътта, показва Му раните, които е изстрадал за нас“. Исус носи белезите на нашето страдание. „Бог в Исус не дойде, за да ни посети, а да остане с нас“.
Какво тогава иска от нас? Иска голяма близост. Иска да споделяме с Него радости и скърби, желания и страхове, надежди и тъги, хора и ситуации. Нека направим това с доверие, нека отворим за него сърцето си, нека му разкажем всичко. Нека се спрем мълчаливо пред рождественската ясла, за да усетим нежността на Бог, който се доближи, който стана плът. И без страх, нека го поканим при нас, в нашия дом, в семейството ни, а също така, всички добре знаят, нека го поканим в нашите слабости, в нашите рани. Той ще дойде и животът ще се промени.