В годината на дистанцирането, близостта на Папата
АНДРЕА ТОРНИЕЛИ
2020 година на папа Франциск, както тази на всеки един от нас, беше дълбоко белязана от пандемията. Без пътувания, с малко общи аудиенции с ограничено присъствие на хора в края на лятото, след това отново преустановени с пристигането на втората вълна от зарази, по-кратки публични церемонии, с участието на малки групи вярващи.
Това, което липсваше, бе всекидневният контакт с хората, физическият контакт чрез прегръдки, ръкостискания, прошепнати думи със сълзи на очи, благословии с докосване на главата, погледи, които се кръстосват и срещат. И Франциск, по свой начин, трябваше да изпълнява мисията си чрез дистанционна работа, оставайки у дома, свързвайки се виртуално, умножавайки контактите по телефона.
Годината на папа Франциск бе белязана с думите на апостолическото насърчение Querida Amazonia, което съдържа проникновението на Синода от месец октомври 2019 година и беше публикувано в навечерието на разпространението на пандемията: силен призив да гледаме на това, което се случва в този забравен регион. Посочването на конкретни пътища за човешка екология, която да държи сметка за бедните, за валоризиране на културите и за мисионерска църква с амазонско лице.
След това, когато изглеждаше, че Ковид-19 ни дава примирие, поне в Италия, папа Франциск възобнови общите аудиенции с вярващите, като им предложи цикъл от катехизисни беседи затова какво бъдеще искаме да изградим след пандемията. И накрая, през месец октомври, даряването на новата енциклика „Fratelli tutti“, която посочи социалното братство и приятелство като отговор на сенките на омразата, насилието и егоизма, които понякога изглежда преобладават в нашия свят, измъчен не само от коронавируса, но от войни, несправедливости, бедност, климатични промени.
Събитието-символ на годината, която си отива, остана в паметта на всички и бе датата 27 март, със Statio Orbis, молбата към Бог да се намеси и да помогне на човечеството, засегнато от пандемията: Папата, сам под дъжда, на отчайващо празния като никога досега площад „Свети Петър“ и в същото време като никога толкова пълен, благодарение на милиони и милиони хора, свързани по мондовизия, за да се молят мълчаливо. Папата, който бавно се качва по широките стъпала, за да стигне до преддверието на базиликата и ни напомня, че всички сме в една и съща лодка и е невъзможно да се спасяваме сами; Папата целува крака на Разпятието от църквата „Сан Марчело“, което е било носено от римляните по време на процесия за спиране на чумна епидемия; Папата благославя със Светото причастие града и света, докато като фон се чуват сирените на град Рим, парализиран от наложения локдаун.
Но имаше и друг ежедневен факт, не така сензационен и въпреки това по-важен, който позволи на папа Франциск да придружава милиони хора по света през първата част на тази 2020 година, във времето на страха и смущението. Това беше ежедневната литургия, отслужвана в параклиса на религиозния дом „Санта Марта“ в 7 часа сутринта: в продължение на три месеца, наследникът на Свети Петър чукаше тихо на вратите на нашите домове, той ни канеше не да слушаме велики слова или дълги катехизиси, а да слушаме преди всичко думите от Светото писание, коментирани с кратки проповеди, произнесени без предварително подготвен текст и следвани, след евхаристийното отслужване, от минути на мълчаливо поклонение пред Светите дарове.
Всяка сутрин, всеки обяд или всяка вечер, в зависимост от часовите зони, много, много хора, включително непрактикуващи и невярващи, се синхронизираха чрез радиото, телевизията, видео-стрийминга, за да слушат евангелското послание и гласа на епископа на Рим, станал енорийски свещеник на цял свят. И ако силно впечатлиха кадрите със самотния Папа на площада на 27 март, още повече развълнуваха онези с многото вярващи, коленичили пред екрана или смартфона по време на освещаването, от Америка до Европа, до Китай и Африка.
Присъщата скромност на тези чествания, предшествани от кратки молитви за най-засегнати от Ковид-19 хора, ни правеше компания, даваше искрици надежда, помагаше да се молим, караше всички да се чувстваме по-малко сами, по-малко изолирани, по-малко изоставени. Близостта до Божия народ, съпътстването, осъществявано с тези богослужения, споделени по екраните във всяка част на света, ясно показаха какво означава за Папата да бъде пастор на универсалната Църква, закрилник на раненото човечество, свидетел на Евангелието, който е в служение на цялото човешко семейство, по толкова начини, често пъти непредвидими и невидими.
man / VatNews
